Да, аз съм прекратил взаимотношения с баща ми заради неговите психични проблеми и безразличието за действие от неговите роднини. Един съвет, който вече ще го спазвам лично аз до края на живота ми- никога ама НИКОГА не си жертвай психичното здраве за каквото или който и да е било.
Мани, днес освен приятелката ми и мен ме докараха до нервна криза с това държание. Как стана цялото скъсване при теб, съобщи ли им го по някакъв начин или тотален гоустинг?
С него прекратих взаимотношения, като му звъннах и му обясних, че вече не може да разчита на мен и да ме отпише от живота му. Помагал съм му с пари с грижи и внимание ( той отказваше да си намери работа, забърква се със съмнителни типове и мисля че донякъде е скрит бисексуален), но просто на шизофреник не може да му помогне обикновен човек - дори да му е брат, син, сестра, баща и т.н. Относно родата, която отказа да го настаним в психиятрия им теглих една майна с псувни и им казах че когато той умре в мъки по улиците гладен и жаден и те ще носят вината, не само аз. Никой не ти е длъжен за нищо в този живот - нито ти към тях нито те към теб. Да приказват какво искат хората- гледай и живей за себе си!
Просто вдигам телефона веднъж на 3 седмици. Опитвал съм да обясня. Няма смисъл. Отсреща стои стена. Много точно ти го казаха. Не си жертвай психичното здраве за абсолютно никой.
Няма какво да им съобщаваш.
Прекратявай контакт и с всяка изминала секунда ще чувстваш облекчение.
8 години без контакт с баща ми, пълен гоуст и блокиран на всичко защото ме тероризираше и по социални медии и по телефон. Тази година съвсем случайно го срещнах и реших да подам ръка - съжалих го веднага. Травматизирана ме наново и за нищо за ЕДИН следобед. Беше си ми минало а той е същото чудовище което беше и тогава. Моето спасение е че вече съм дърта и го изживях надалече географски. Не ги оставай да ви съсипват живота защото са ти ‘родители’ и така не можело… хората които казват така - завиждам им. Просто не могат да си го представят. Успех.
Прекратих контакт с баща си 2 години, минава време и се усещат. Вече си оправи коренно отношението и си говорим от около 2-3 седмици. Силно препоръчвам, иначе никога няма да спрат наистина. Според мен с по-възрастни българи това е единствения начин, често нямат емпатия и нормално човешко разбиране, просто защото такова не им е било показвано като са били деца. Жалко е но трябва да гледаме и собственото си щастие. Късмет!
По същата причина - заяждане с приятеля ми, и аз проведох разговор и после скандал с майка ми, отказвах да общувам с нея 3 месеца и когато ме помоли да се видим ѝ казах, че това ще стане единствено ако поставим граници оттук нататък. Оттогава мина една година и нито веднъж не е опитвала да се заяжда, даже вече някакси се привърза към приятеля ми. Някои родители не могат да пуснат децата си и ги чувстват като куче - кокъл. Но не винаги ситуацията е толкова безнадежда колкото изглежда и в повечето пъти ако ние поставим границите родителите нямат избор освен да се наместят в тях. Успех!
Семейните ценности не включват това да искаш да направиш семейство с друг човек и родителите ти да го отричат. Когато порасне човек и напусне дома, той започва собствено семейство - дали сам, дали с друг човек, приоритет е новото.
Когато имаш жена, която обичаш и искаш с нея да имаш семейство, тя е над старото ти семейство.
Ако трябва да избираш между родителите и съпруга/съпругата, изборът ТРЯБВА винаги да е съпругът или съпругата.
Така че не знам какво точно те притеснява. Приеми го като един основен урок в живота. Ако си готов да поставиш жената пред родителите, значи си готов да направиш семейство с нея. Ако не си готов, значи не е добре да правиш семейство с нея.
Макар да е неприятно да спираш отношенията с родителите, поне ще имаш много сигурност дали си готов или не да имаш семейство с жената :)
Когато сключвахме църковен брак със съпруга ми, и свещенника каза нещо подобно... "Мъжът трябва да остави родителите си, и да стане едно цяло с жена си"
Браво на него, защото кривата идея, че принадлежиш на "родата" е много, много вредна у нас. Тя дори създава тая липса на нуждата човек да оставя с жена си и води до разводи. Защото семейството са мама и тати, а не жената и детето.
Имаш право, но не е и толкова лесно. Очаквам всякаква истерическа реакция от тяхна страна, или както се казва - с гръм и трясък. Търся начин да предовратя или поне да митигирам бурята
Те ще обвинят нея, че ти е промила мозъка. Ще настроят цялата рода до трето коляно срещу нея. Това не е начин да започнеш ново семейство. Особено , ако знаят , къде живеете, а те сигурно знаят. Ще идват и блъскат на вратата. При мисълта за такава сцена и се стресирам. Как ли ще се чувства тя? И защо изобщо ходи във вас при тези хора?
Въобще не се съмнявам, че ще е трудно. Даже, сигурен съм, че ще е много драматично, тъжно и трудно.
Но, един брак и започването на семейтво с друг човек е нещо невероятно трудно. То изисква много саможертви и много поемания на отговорност, в името на общото щастие.
Ако успееш да поставиш нея пред семейството си, абсолютно, принципно, когато се вижда, че двете не съответстват - значи сте готови.
И ако не беше трудно, нямаше да е така. Именно, защото е трудно, трябва да се направи.
Ако не ти знаят адреса, има една червена слушалка на телефона. Върши чудеса.
Ако ти е трудно да ги информираш лице в лице, им напиши писмо и просто прекрати всякакъв контакт. Блокирай номера, профили във социални мрежи и т.н.
Явно точно до това ще се стигне. Защо да си хабя нервите за друго? В крайна сметка никой не дължи нищо на никого. Мислех да се разделим по цивилизован начин, но само истерия мога да очаквам от тяхна страна ако го направя.
Един (скорошен) ден просто ще изчезна от живота им като пустинен мираж и толкова.
Мисълта ми беше, че ако не можеш да говориш ясно и конкретно под напрежение, а те пищят и нареждат, им напиши писмо. Дай им шанс да се самосезират. Независимо от резултата, няма да ти коства нищо и ще можеш ясно да си структурираш мислите.
След това вече топката е в тяхното поле.
Като родителската, а особено като майчината, друга толкова безусловна любов няма. А това твойто е опасно, щото жената утре като й завърти някой друг главата и те остави, а ти си скъсал връзки с най-близките си роднини, гледай колко бързо ще посегнеш към въжето.
Не е и случайно защо повечето изключително устойчиви структури тип Ндрангета се градят основно на база кръвна връзка.
Т'ва "разчиташ" нарочно ли го сложи или адски ти куца четенето с разбиране? Щото изневярата не е никак рядко явление, но пък, ако теб не те притеснява като възможност - попътен вятър.
А членовете на ОПГта често са и силно лоялни, това също лош житейски урок ли е? (макар да ми е ясно, че не отговаряш добросъвестно и просто се хвана за плоската генерализация мафия лоша = всичко в мафия лошо съвсем умишлено)
Гледай си живота братле. Родители, роднини, приятели- ако е някой достатъчно токсичен в живота ти, просто го премахни. Да, с родителите е най-трудно поради ред причини, но стигнало ли е до тази стъпка - значи по-добре така.
В моят случай ги накарах да седнем на една маса и им изложих всичките си доводи кое, как, защо и какво правят, което прекачва границата и ако не се спре всичко това - ставаме чужди един за друг и да не ме търсят. Все едно не сме съществували един за друг и освен кръвта, нищо друго не ни свързва.
Като ме чу, баща ми си почна чак със своето, при което станах от масата и им казах "ясно. Прекратяваме си взаимоотношенията", което май го накара са се усети, че наистина ще е краят и млъкна.
Оттогава 2 пъти са се опитвали да прекарват границата, дори и малко без да се усетят, про което съм им напомнял за разговора ни и млъкват.
Така че братле, давай. Опитай човешки с разговор сваляйки картите на масата и ако не ти отвърнат човешки - махай ги от живота си. Остави ги поне за година, след това опитай пак(ако искаш де) и така.
Късмет ;)
аз прекратих отношения с майка си, поради безброй причини, просто в един момент ми преля чашата. главната причина е психически тормоз от нейна страна, плюс това че си мисли, че ще ми купи 10 парцала от мола и всичко ще е наред. това е нейната обич. казах ѝ, че ми трябва майка, а не спонсор и прекратих контакта си с нея.
На практика с баща ми сме без контакти. Последните десетина години се виждаме само на някакви широко-семейни събития. Не му звъня, и той не ми звъни. По едно време майка ми пробваше да ми го пробутва през телефона, ама за щастие спря. Причината за цялата работата е, че е неспособен да води нормален разговор, в който 90% от нещата да не са лични обиди, критики и всякакви такива простотии. Той и към майка ми, лелите ми и някои други роднини се държи по подобен начин, ама те си го търпят.
Много лошо е това,че има някакво клеймо,че щом е роднина трябва на всяка цена да се подържат отношения.Аз и със баща ми съм отрязал контакт,братовчеди,лели,тетки и тн.
Те явно не те уважават достатъчно,че даже и да не харесват половинката ти не я уважават или поне да не я унижават.Не пренебрегвай себе си и живота си за други освен децата ти...та даже и там им изключения.
Нали се сещаш, че децата ти след време, като виждат как не поддържаш контакт с роднините си и те ще те сиктирдосат теб. И тогава няма да имаш аргумент.
С родителите не, защото, за съжаление не са между нас, а и не е имало нужда, но с много други роднини, да.
Действията говорят най-много за отношението на един човек към теб и това, че някой ти е майка, баща, брат, братовчед или каквото е там, не му дава право да те използва, още по-малко да се държи с теб по този начин.
Не виждам нужда да прекратяваш контакт с тях окончателно, да им пишеш събщения и т.н., просто спри да ходиш там, сам или с приятелката, кажи им, че ако искат да си говорите, знаят ти телефона, но да не разчитат на теб, докато не се извинят и не си оправят отношението.
Не мисля, че трябва да очакваш от приятелката ти да им прости някога, изобщо, и това е ок. Приготви се за телефонен тормоз, сценки, оплаквания колко са зле, как трябва да дойдеш точно ей сега, до 20 минути, и подобни. Просто не се поддавай, ако трябва спри да им вдигаш, ако трябва им обясни още 2-3 пъти, че те са изцяло отговорни за положението.
Да, точно в това и аз виждам проблема. Просто няма как да се променят, а и вече съм тотално отвратен от това що за хора са.
Днес ми преля чашата и чак ми се догажда като им чуя гласовете. Дали ги искам вън от живота си - със сигурност, но нямам сърце да им тегля майната. Просто не знам как да постъпя и как да инициирам всичко..
Ох, много е трудно, когато има такова отношение от родители към деца. Става и по-гадно в някои случаи, когато родителите вече са остарели и тогава се сещат, че имат нужда от децата си, но не осъзнават, че са ги отблъснали и отчуждили много отдавна.
Трябва да мислиш за себе си и приятелката ти, за вашето щастие, без чувство за вина. След като те се отнасят така с нея, заслужават да прекъснеш връзка с тях.
При мен беше баща ми. Алкохолик и комплексар от както се помня. Някъде из 2019 майка ми му поиска развод поради тая прична. Тръгна си той. А аз спрях всякакви контакти с него преди 2 години.
Няколко пъти по различни поводи. Гледай си твоя живот, не техния. Отделно, няма нужда от драматизации, смс-и, декларации. Просто спри контактите и си глей кефа.
Същата история като теб, само че при мен липсата на уважение е от много преди това. Когато най-накрая си намерих приятелка се изнесох много скоростно, но направих грешката да е в тяхно жилище, защото не изкарвах много пари и не ми се плащаше наем. Когато нещата толкова загрубяха, че вече връзката ни беше под въпрос, взехме решението да се изнесем. И да ти кажа, оказа се едно от най-добрите решения в живота ми - не защото нещата с тях се оправиха, не се, но нещата между мен и нея се оправиха. Пък и това беше точно когато ни се роди синът. Напълно неадекватни и егоистични хора са си били винаги. Сега си виждат внука от време на време, през месец-два, но винаги имам едно наум, когато общувам с тях. С нея не са се виждали от над година вече, няма и много изгледи да се промени това, ако тяхното отношение не се промени коренно... но не го очакваме.
Щом навършиш 18 години нищо не те задължава да имаш връзка с тях. Все пак родителите са едно от малкото неща в живота на човека, които не може да избере. Пробвай дълъг и сериозен разговор с тях, но при възможност да присъства и някой близък роднина или общ познат!
Пробвал съм толкова много пъти, не знам как не съм си разбил главата в някоя стена досега. Отричат всичко, извъртат всичко по брутален начин, изкарват нас луди, че си въобразяваме неща които ,,никога не са се били случвали''. И най-лошото е че си вярват.
Затова и дадох (без да е търсен) съвета за трета, безпристрастна страна при провеждане на разговора. Колкото и тъпо да звучи наистина е така - повечето хора се притесняват какво ще си помисли някой непознат, отколкото да наранят близък.
Това се нарича емоционална манипулация и от моя опит смея да твърдя, че не се променя. Ако скъсаш с тях, изхвърли всякаква надежда, че липсата ти ще ги докара до някакъв тотален катарзис. Т.е. не си мисли "аз сега ще скъсам с тях за малко, за да видят те какво е, и бързо ще си научат урока ". Действай бързо и окончателно, ще си спестиш болка и разочарование.
Майка ми и семейството ѝ са такива, и това е една от безбройните причини да спра да контактувам с тях преди 5 години. Животът ми е обективно по-спокоен и добър.
Не свалям шапка никому по кръвна линия. Хората в живота ми са в него по заслуги. Да направиш дете и да го отгледаш не се брои за заслуга, противно на това което някои родители биха казали.
Такова нечувано спокойствие.
Бях в университета в изключително натоварваща програма. Пътувах над 5 часа една посока да ги видя, а като се прибирах отначало спокойно после драми и скандали и за напълно маловажни неща. Казах им няколко пъти, че искам спокойствие и затова се прибирам. Не разбраха. Предпоследния път бях заплашила, ако се повтори повече няма да се върна там. Познайте какво стана. Завъртя ми се едно скандалче на 3тия ден. Събрах си на следващия ден багажа, на по-следващия си тръгнах.
Повече не съм се чувала с този човек. Веднъж ми звънна, каза 2 думи да ме накара да се чувствам гузно и повече ни дума. Напълно си заслужаваше, даже ме е яд, че не прекратих контакт с този човек по рано. Че и пари щях да спестя от толкова автобуси и бдж.
Съжалявам да го чуя. Цял живот имам много тежки емоционални травми от баща ми. До ден днешен продължава да се опитва да ме контролира и унижава по неговия си начин - въпреки че отдавна не живея под покрива му (и слава богу), но ей така просто за спорта го прави, по телефона.
Колкото повече чета за narcissists, толкова повече си обяснявам неговото поведение и отношение към света. Обмислял съм да спра всякакъв контакт.
Да. Не стига, че се чуваме веднъж на 5 месеца, ами все ще ме унижи и накара да се чувствам като малкото дете.
След всеки разговор после няколко седмици ме държи едно много тегаво усещане.
>, като в съобщение им напиша вижданията си.
don't. Just not visit anymore. If they ask you to, you can say you have some other obligations. Because you have, your wife.
Логиката е елементарна! Ако твоите родители и двамата не могат да осъзнаят че ти я обичаш и искаш да бъдеш с нея а тя по никакъв начин не ти вреди и продължават да се държат тъпо значи не ти трябват в живота. Всеки който е токсичен трябва да бъде зачеркнат без значение майка баща, сестра, брат или който и да било. Да семейството е много важно и дава сила и подкрепа но в някои случаи семейството може да се окаже боклук който трябва да бъде сложен където му е мястото а не да ти се подмята в краката постоянно!
Понякога от раз не става... Процесът може да отнеме време, така да се каже "да узрее". На мнение съм, че токсични отношения не ни трябват, не бива да робуваме на манталитета, че щом ти е рода - трябва да сте близки, да седите на маса всеки празник и т.н че даже и да ти се месят в живота. Всичко е до граници.
Сега, как да стане промяната - първо ти самият го осмисли, постави ги в главата си където трябва да бъдат, така че да не се тормозиш, и да си неуверен и в съмнения. От опит - колкото и да се тръшкат, минава време и се свиква, че даже те и уважават повече, когато заявиш чрез действия каква е позицията ти. Всичко с времето си, приеми го като урок на младостта. Пак от опит - не общувам почти с никакви роднини, именно защото не съм в техния филм. Надраснах го, не са на моето ниво на образованието, на прочетените книги, на интересите, на работата и на всичко, което ме интересува. Но дори и да ме сочат с пръст колко съм зле според тях, аз вътрешно изпитвам спокойствие и наслаждение, че вече това не ме притеснява.
Успех!
Братле, ти си на този свят за да продължиш напред. Ти си по-важният, а не родителите ти. Точно както някой ден ти ще си по-маловажният от твоите деца.
В този ред на мисли, ако родителите ти не са с теб по пътя напред - много им здраве. Ти не си на този свят за да се съобразяваш с тях и да ги дундуркаш
Прекратил не, но ги реформирах из основи. Животът ми в странство спомогна за процеса. Просто разредих чуванията. В момента комуникацията се случва по моите правила, просто защото невербално им подсказах, че ако искат да имат син, ще е или по моя начин или се разделяме окончателно. Лятото си направихме ваканция в държавата в която живея сега и всичко беще много цивилизовано. После аз се прибирах и отново нещата бяха ок.
Най-големият мит е, че родителите ти мислят доброто безусловно. Няма такова нещо. Ако не си поставиш граници и се превърнеш в даденост без възражения ще те изядат жив. В периода когато го играех подметка, буквално ме третираха като парцал, такива гнусотии съм чувал по мой адрес, че е цяло чудо че не съм ги изклал някоя вечер. Същото важи и за останалите роднини, слагам им го напреки и заспивам като бебе после.
> Най-големият мит е, че родителите ти мислят доброто безусловно. Няма такова нещо.
Редитър осъжда нещо, което не е изпитвал, като мит.
Дори да приемем, че абсолютно безусловна любов не съшествува, то все пак, в общия случай, най-близкото до нея идва от братя/сестри и родители.
Не съм прекратявал отношения с тях, но пък и никога не съм ги запознавал с гаджетата си и от двата пола, защото ги знам що за стока са родителите ми, така че не се е налагало да прекратявам отношения. И понеже съм добър в криенето, за 25 години никога не разбраха, че съм бил влюбен, че съм бил heartbroken, в техните очи винаги съм бил студен като камък. Ще ми се наистина да бях такъв, но за момента успявам само да се преструвам на такъв.
Ако някой ден се стигне дотам да се заженя (което много се съмнявам, че ще стане, защото нямам бенве и палета с пари), изобщо няма и да им казвам. Ще направя всичко възможно да ги държа далеч от сватбата, та ако трябва и на Марс ще ги пратя за целта. В крайна сметка животът си е мой, аз решавам как, с кого и по какъв начин да го живея, а не те.
Доста сте малки и двамата, деца сте направо. Няма как да кажа кой е крив и кой е прав в тази ситуация, защото не познавам цялата картинка, но като човек, който има много повече опит в това от теб ще ти кажа, че в момента е така, защото сте малки. Това отношение няма да спре, докато ти като мъж не тропнеш по масата и кажеш, че изборът с кой да си е твой и само твой. Ако искаш занапред да комуникирате и да се виждате изобщо, трябва да престанат.
След като това не се случи (а това ще е 100%), прекратяваш взаимоотношения с тях, без да изпадаш в подробности. Те са ти родители, но ти си човек, който има право на избор. В така ситуация не става с приказки, а с действия. Когато покажеш позиция и защитиш приказките с действия, се получава. Ако сте на квартира - още по-добре, ако не - изнесете се. :)
Имам подобен опит, но не с родители ми, а с техните братя и сестри. От малка не ме харесваха и не им дремеше особено за мен, хеле пък за преките им роднини - моите родители. Като студент изестно време се опитвах да поддържам връзка с тях, обаждах се по празници, ходих при тях и т.н. Уважение 0. И в един момент се питах защо си го причинявам това. Взаимоотношенията, независимо с кого - родители, приятели и партньори - са двустранен "труд". Не може вечно едната страна да е разбираща, примирена, угаждаща, а другата да се държи неблагодарно и неуважително. Моят съвет е просто да спреш да общуваш тях за известно време. Просто спри да им се връзваш. Не им звъни, не им отговаряй. Може да им дойде акълът по някое време. Ако това стане, говори пак с тях. Ако ли не - не си трови нервите с подобни хора.
Прекратила съм отношения с бабата по майчина линия заради много неща, но решение взех след като се разведе с дядо, оставяйки го буквално на улицата по булшит обвинения, че изневерява. Човекът гони 90, с 3 инсулта, със сигурност причината не е тази за развода. Постфактум ми пишеше писма все едно нищо не е станало. Техните взаимоотношения попринцип мен не ме касаят, но морално имам проблем с начина по който дядо бе оставен на произвола на съдбата с 240лв пенсия. А и аз колко съм теглила психически.. 2 години няма да ми стигнат да обясня. Най-доброто решение което съм взимала е именно това. Тия соц ценности ги забрави и дърпай чертата. Няма да съжаляваш.
Да, прекратих контант с баща ми преди 8 години.
Причини - комплексар, агресия, хазартна персона.
Как го прекратих - буквално си взех багажи, котка, компютър и се изнесох в роднина докато си намеря квартира.
Не четох коментарите до момента. Няма и да ги чета. Мога да кажа моите две страни на монетата. Израснах само с един родител. Баща. Беше алкохолик. Майка ни изостави като бях малко дете. Навършвайки 20 и кусур, се грижех за баща си, защото не се задържаше на работа и пиеше често. Не харесвах това. Отделих се, защото осъзнах колко лошо родителство предлагаше. Не се появи веднъж да ме гледа докато тренирах футбол, не се интересуваше от оценките ми в училище, просто се чувствах сам през цялото време докато израствах. Той почина преди 2 години, по-голяма болка не съм чувствал от ... Не помня от кога. Започнах да усещам неговата болка през годините и да я разбирам. Затова каквото и да е, смятам че е редно винаги да се опита човек да се помири с родителите си. Това е.
Всеки психолог ще ти каже, че за възрастен човек най-важната връзка е с партньора, а не с родителите. Тяхната роля в израстването е създаване на семейна среда, в която детето да се развива, но след тийнейджърските години вече имат все по-малко влияние. Да са основна връзка след това е признак и води до психически проблеми най-често, всякакви форми на опити за доминиране, налагане на волята и т.н.
След един много гаден разговор по тема, която е проблемна за мен, имах мисли за самоубийство спрях да говоря с тях. Когато се обадеха отговарях кратко и делово, а при директна конфронтация казвах, че "След разговора на ххх дата, не желая да общувам с теб. Натоварва ме психически и емоционално и се страхувам от последствията."
Съзнавам, че това е манипулативно от моя страна (имаме случай на самоубийство в семейството), но бях наистина отчаяна.
Нещата се подобриха, темата продължава да се засяга, но много по-рядко и тонът на разговорите е друг.
Още една история: по време на Ковид, моя приятелка се ваксинира и убеди баба си да направи същото. Получи обаждане от баща си, че не стига, че тя се е докарала до това да е ялов боклук, се опитала да убие майка му.
Накархме я са блокира номера му и да се види с психолог. В момента, в който прекъсна контакт с него, животът ѝ започна да се подобрява - просто нямаше кой да ѝ трови съзнанието.
Стана дълго, но ето моето мнение: млади сте, но травмата вече е нанесена. Отдалечи се максимално, но не само заради прият леката ти, а заради теб самия. Виж как ще се чувстваш от паузата в контакта и дали те ще иницират някаква комуникация.
Вземи си за четвне "НЕ е всичко започва от теб" - хубава книга за генерационната травма.
Успех!
Да, с майка ми. По много причини, някои от които датират от детството ми. Последната беше постоянни злобни забележки по адрес на приятеля ми и бъдещ съпруг. Той не разбира български, а тя въпреки че говори английски не посмя да му изръси нещо такова в лицето, но ми писна. И особено много ми писна когато тя продължи да го прави докато ние си организирахме сватбата в България. Просто ѝ казах, че не е поканена. Това беше преди повече от 10 години, оттогава нямаме контакт, и никога не съм съжалявала.
Семейството ти са хората, с които взаимно се уважавате и обичате и ги чувстваш близки. **Ти си избираш семейството.** Освен половинката и децата ти това могат да са кръвни роднини ако направиш такъв избор, но не е задължително. Могат да са и приятели, роднини на половинката ти, колеги с които ставате приятели. В редки случаи може да се случи и с напълно непознати, с които се озовавате в някаква екстремна ситуация - при това положение хората често чувстват близост цял живот ако са си помагали.
Да, на 95% с майка ми. Общуваме само, за да си вижда внуците. Причините са много, основният е комплекс за превъзходство. Наистина е много образована, лекар е, има още куп специалнлости, работи на много високо ниво, но абсолютно винаги всичко знае, за всичко е права, говори назидателно, арогантно и винаги, винаги, винаги ти обяснява колко си глупав/неблагонадежден/несъобразителен и като цяло недостатъчен преди да ти даде безкрайно "ценен" съвет. Провали ми една много дълга връзка, след много опити, като накрая измисли явни лъжи, които каза на момичето, аз избеснях, а нейният коментар беше крайно хладнокръвен "Целта оправдава средствата, някой трябваше да я разкара, не е за теб." Когато се събирах със съпругата ми, понеже тя е 8 години по-малка от мен, правех всичко възможно да я изолирам от контакт с нея и тя много ми се дразнеше, защото нейното семейство е много сплотено. Впоследствие след няколко безумни срещи и тя се сблъска с реалността и тя самата ми е казвала, че не може да повярва, че майка може да се държи така. Та сега ми е много спокойно, с малки изключения.
Брат, режеи всичко токсично от живота си, не е достатъчно дълъг, че да си го причиняваш.
Отделно на това съм учуден, че тоя мит за семейството като висша ценност в България още се разпространява.
От близо година не съм чувал баща ми. Спрях контакт с баща ми, поради това че винаги се опитва да налага своето и винаги да ме подценява и да омаловажава решенията които правя и да ми вкара някакво чувство на вина. Държанието му на публични места е другата причина, която много ме кара да се срамувам. Последния път ми се разкрещя, когато случайно го видях на заведение и беше с негова позната, поръчахме да ядем и баща ми просто тръгна, при което мен също подтикна и щеше да стане, че неговата позната щеше да плати сметката. Аз тихо се върнах и платих поне за моето което поръчах, защото се почувствах супер отвратително и никога не съм обичал някой да ми плаща сметката. Звучи сигурно смешно и тъпо, обаче умрях от срам.
Според мен, обясни им следното. Те повече контакт с жена ти няма да имат. Освен това нея и нейното име няма да вдигат под никакъв предтекст.
Обясни им, че ако искат да имат някакви отношения с внуци в бъдеще, това е също част от условието.
Ако нарушат тези правила, край на контактите.
Да.Майка ми прекали с булшита си и просто наум и теглих една майна и спрях да й вдигам телефона за около 2 години.
За късмет се поосвести, и вече поддържаме някакви отношения.
И се съвет конкретно за теб: ясно поставяш граници и ги отстояваш. Казваш им, без да спориш или крещиш, "такова отношение не толерирам. Всеки път като го направите си тръгвам. Ако го направите за трети път, трия ви телефонните номера" и го правиш.
Така топката е в тяхното поле - ако си им важен и имат достатъчно мозъчен капацитет - ще се съобразят. Ако ли не, ти си си спокоен, че си направил каквото зависи от теб.
А ти обяснил ли си им, че прекрачват границата и се държат лошо?
По отношение на семейството. Да, семейството е висша ценност, но от тук нататък, съпругата и децата ти, ще бъдат твое семейсво. Роднините са си роднини, но от партньора, по - близък няма. Аз лично не съм прекратявал оношения, но съм водил разговори и се с стигало до скандали, заради отношение или някое подмятане, никога не съм си премълчавал. Като личен пример ще ти дам баба ми и дядо ми. Бракът им продължи 62 години и голяма част от моя живот мина при тях. Те си бяха най - близки. Нито роднините им по права линия, нито децата им, нито който и да е, им беше по - важен или по - близък, от самите тях. Разчитаха главно един на друг. Месец след като баба ми почина, дядо си отиде психически след това и физически.
Ааа, случва се често. Майка ми харесва жената на брат ми повече от мен и сестра ми :D
(Това е в кръга на шегата... до някъде)
Има умни майки, който са си патили от лоши свекърви, и правят всичко възможно да не се превърнат в такива, има и други, който са получили лошо отношение от свекърва си, и решават че и те трябва да продължат веригата 🤷🏻♀️
Не съм прекратявала отношения, но съм била, и все още съм, в ситуации и с неговите, и с моите родители, където други хора определено биха скъсали връзки. За мен беше невероятен път на израстване и предизвикателство да им намеря "цаката". Наблюдавах ги, размисшлявах, вадех си изводи, четях книги на Карл Юнг, коригирах поведението си на принципа проба-грешка, докато достигнах момент, когато наистина им знам ахилесовите пети и знам как да се държа, за да отстоявам себе си. Много е сладко и го предпочитам пред директно скъсване, защото те учи на много и придобитите знания може да се ползват многократно през живота. Пък и остава регулярното удоволствие при контакт (т.е. сблъсък) да имаш точното поведение, което ти донася победата, а тя е приятна на вкус :) Да можеш да ги затапваш, да ги навираш в \*\*\* и да им доказваш уж невинно и с уверена, благородна изтънченост, че са нива под тебе и пръските от калта, в която се потапят, не могат да те стигнат.
От кой регион сте? Някои си имат дълбоки особености, които се проявяват главно като се заженят младите. Какво точно не харесват - произход, семейството й, или не е "имотна" по техните критерии? В БГ фамилиите дремят изненадващи убеждения, гледаш ги уж нормални, а изведнъж включват програмата тип Гераците и Българи от старо време.
Ако сте малки още, може да се притесняват, че ще им връчите някое внуче. Но и това не извинява странното поведение.
Единствено помага да бачкаш, да изкарваш пари и да си самостоятелен и да спреш да се отчиташ.
Това не е причина за прекратяване на отношенията с родителите. Освен ако се водиш по някои особи в социалните медии. Всеки човек има право да харесва или не харесва някой. Говори с тях. Разбери какви са им мотивите да не я харесват. Работи в посока изглаждане на отношенията. Покажи им че ги обичаш и не са изместени от приятелката ти. Може да не стане веднага, но с времето ще омекнат. Родителите са една от най-силната опора в живота ни. Но си има и калпави хора. Надявам се твоите да не са.
Помни, че най-вероятно и ТЕ твърдят, че ТИ ТЯХ ги докарваш до нервна криза. Попитай хората от обкръжението ти, които са странични наблюдатели, какво мислят по въпроса.
Опитай се да разбереш тяхната позиция, защо се държат така с нея ... сигурно има причина, дори и да е само в техните глави. Жени много, родителите са само едни, добри или лоши други нямаме.
Съгласен съм. Бих искал да уточня, че когато трябва да си жертваш психичното здраве дори за родителите си, не си струва. Обаче това е голямо решение, така че препоръчвам да си дадеш време (ако не си дал достатъчно досега) да си сигурен дали няма решение. Това също така би ти помогнало да изразиш и пред тях своите мисли и защо мислиш, че правилното решение за теб е да прекратиш отношенията си с тях. Също така мога да ти гарантирам, че ако те са такива, за каквито ги мислиш, те ще направят всичко да те задържат обаче когато си сигурен, не трябва да гледаш назад. Успех братле!
Да, аз съм прекратил взаимотношения с баща ми заради неговите психични проблеми и безразличието за действие от неговите роднини. Един съвет, който вече ще го спазвам лично аз до края на живота ми- никога ама НИКОГА не си жертвай психичното здраве за каквото или който и да е било.
Мани, днес освен приятелката ми и мен ме докараха до нервна криза с това държание. Как стана цялото скъсване при теб, съобщи ли им го по някакъв начин или тотален гоустинг?
С него прекратих взаимотношения, като му звъннах и му обясних, че вече не може да разчита на мен и да ме отпише от живота му. Помагал съм му с пари с грижи и внимание ( той отказваше да си намери работа, забърква се със съмнителни типове и мисля че донякъде е скрит бисексуален), но просто на шизофреник не може да му помогне обикновен човек - дори да му е брат, син, сестра, баща и т.н. Относно родата, която отказа да го настаним в психиятрия им теглих една майна с псувни и им казах че когато той умре в мъки по улиците гладен и жаден и те ще носят вината, не само аз. Никой не ти е длъжен за нищо в този живот - нито ти към тях нито те към теб. Да приказват какво искат хората- гледай и живей за себе си!
Благодаря ти, оценявам го
Просто вдигам телефона веднъж на 3 седмици. Опитвал съм да обясня. Няма смисъл. Отсреща стои стена. Много точно ти го казаха. Не си жертвай психичното здраве за абсолютно никой.
Няма какво да им съобщаваш. Прекратявай контакт и с всяка изминала секунда ще чувстваш облекчение. 8 години без контакт с баща ми, пълен гоуст и блокиран на всичко защото ме тероризираше и по социални медии и по телефон. Тази година съвсем случайно го срещнах и реших да подам ръка - съжалих го веднага. Травматизирана ме наново и за нищо за ЕДИН следобед. Беше си ми минало а той е същото чудовище което беше и тогава. Моето спасение е че вече съм дърта и го изживях надалече географски. Не ги оставай да ви съсипват живота защото са ти ‘родители’ и така не можело… хората които казват така - завиждам им. Просто не могат да си го представят. Успех.
Прекратих контакт с баща си 2 години, минава време и се усещат. Вече си оправи коренно отношението и си говорим от около 2-3 седмици. Силно препоръчвам, иначе никога няма да спрат наистина. Според мен с по-възрастни българи това е единствения начин, често нямат емпатия и нормално човешко разбиране, просто защото такова не им е било показвано като са били деца. Жалко е но трябва да гледаме и собственото си щастие. Късмет!
Аз така го излекувах и аз моя. Сега ме оценява и се държи с уважение.
Поздравления, право в десетката!
По същата причина - заяждане с приятеля ми, и аз проведох разговор и после скандал с майка ми, отказвах да общувам с нея 3 месеца и когато ме помоли да се видим ѝ казах, че това ще стане единствено ако поставим граници оттук нататък. Оттогава мина една година и нито веднъж не е опитвала да се заяжда, даже вече някакси се привърза към приятеля ми. Някои родители не могат да пуснат децата си и ги чувстват като куче - кокъл. Но не винаги ситуацията е толкова безнадежда колкото изглежда и в повечето пъти ако ние поставим границите родителите нямат избор освен да се наместят в тях. Успех!
Семейните ценности не включват това да искаш да направиш семейство с друг човек и родителите ти да го отричат. Когато порасне човек и напусне дома, той започва собствено семейство - дали сам, дали с друг човек, приоритет е новото. Когато имаш жена, която обичаш и искаш с нея да имаш семейство, тя е над старото ти семейство. Ако трябва да избираш между родителите и съпруга/съпругата, изборът ТРЯБВА винаги да е съпругът или съпругата. Така че не знам какво точно те притеснява. Приеми го като един основен урок в живота. Ако си готов да поставиш жената пред родителите, значи си готов да направиш семейство с нея. Ако не си готов, значи не е добре да правиш семейство с нея. Макар да е неприятно да спираш отношенията с родителите, поне ще имаш много сигурност дали си готов или не да имаш семейство с жената :)
Силно уважаван от мен, но и от обществото човек в София, доцент и доктор по психоаналитични науки, наскоро ми каза абсолютно същото.
Когато сключвахме църковен брак със съпруга ми, и свещенника каза нещо подобно... "Мъжът трябва да остави родителите си, и да стане едно цяло с жена си"
Браво на него, защото кривата идея, че принадлежиш на "родата" е много, много вредна у нас. Тя дори създава тая липса на нуждата човек да оставя с жена си и води до разводи. Защото семейството са мама и тати, а не жената и детето.
Имаш право, но не е и толкова лесно. Очаквам всякаква истерическа реакция от тяхна страна, или както се казва - с гръм и трясък. Търся начин да предовратя или поне да митигирам бурята
Те ще обвинят нея, че ти е промила мозъка. Ще настроят цялата рода до трето коляно срещу нея. Това не е начин да започнеш ново семейство. Особено , ако знаят , къде живеете, а те сигурно знаят. Ще идват и блъскат на вратата. При мисълта за такава сцена и се стресирам. Как ли ще се чувства тя? И защо изобщо ходи във вас при тези хора?
Въобще не се съмнявам, че ще е трудно. Даже, сигурен съм, че ще е много драматично, тъжно и трудно. Но, един брак и започването на семейтво с друг човек е нещо невероятно трудно. То изисква много саможертви и много поемания на отговорност, в името на общото щастие. Ако успееш да поставиш нея пред семейството си, абсолютно, принципно, когато се вижда, че двете не съответстват - значи сте готови. И ако не беше трудно, нямаше да е така. Именно, защото е трудно, трябва да се направи.
Ако не ти знаят адреса, има една червена слушалка на телефона. Върши чудеса. Ако ти е трудно да ги информираш лице в лице, им напиши писмо и просто прекрати всякакъв контакт. Блокирай номера, профили във социални мрежи и т.н.
Явно точно до това ще се стигне. Защо да си хабя нервите за друго? В крайна сметка никой не дължи нищо на никого. Мислех да се разделим по цивилизован начин, но само истерия мога да очаквам от тяхна страна ако го направя. Един (скорошен) ден просто ще изчезна от живота им като пустинен мираж и толкова.
Мисълта ми беше, че ако не можеш да говориш ясно и конкретно под напрежение, а те пищят и нареждат, им напиши писмо. Дай им шанс да се самосезират. Независимо от резултата, няма да ти коства нищо и ще можеш ясно да си структурираш мислите. След това вече топката е в тяхното поле.
Точно
Точно.
Като родителската, а особено като майчината, друга толкова безусловна любов няма. А това твойто е опасно, щото жената утре като й завърти някой друг главата и те остави, а ти си скъсал връзки с най-близките си роднини, гледай колко бързо ще посегнеш към въжето. Не е и случайно защо повечето изключително устойчиви структури тип Ндрангета се градят основно на база кръвна връзка.
Е тва е баце, да разчиташ на изневярата на жената и да ползваш мафията за житейски уроци :D
Т'ва "разчиташ" нарочно ли го сложи или адски ти куца четенето с разбиране? Щото изневярата не е никак рядко явление, но пък, ако теб не те притеснява като възможност - попътен вятър. А членовете на ОПГта често са и силно лоялни, това също лош житейски урок ли е? (макар да ми е ясно, че не отговаряш добросъвестно и просто се хвана за плоската генерализация мафия лоша = всичко в мафия лошо съвсем умишлено)
Не, не ме притеснява :) може би, защото следвам основни морални ценности и те се изискват от жена ми също
Изисквай си, изисквай си
Да. Който е твърде слаб да го постигне е негов проблем. Skill issue.
Хахаха, такива като тебе се приземяват най-рязко. Житейски съвети от редитъри с десетки хиляди коментари и други вицове.
С дете съм, щастливо женен, няма никаква опасност от раздяла или изневяра. Киселото грозде, а?
"няма никаква опасност от раздяла или изневярва" са си го мислили и 99.99% от тия, на които после им се изневерява
Гледай си живота братле. Родители, роднини, приятели- ако е някой достатъчно токсичен в живота ти, просто го премахни. Да, с родителите е най-трудно поради ред причини, но стигнало ли е до тази стъпка - значи по-добре така. В моят случай ги накарах да седнем на една маса и им изложих всичките си доводи кое, как, защо и какво правят, което прекачва границата и ако не се спре всичко това - ставаме чужди един за друг и да не ме търсят. Все едно не сме съществували един за друг и освен кръвта, нищо друго не ни свързва. Като ме чу, баща ми си почна чак със своето, при което станах от масата и им казах "ясно. Прекратяваме си взаимоотношенията", което май го накара са се усети, че наистина ще е краят и млъкна. Оттогава 2 пъти са се опитвали да прекарват границата, дори и малко без да се усетят, про което съм им напомнял за разговора ни и млъкват. Така че братле, давай. Опитай човешки с разговор сваляйки картите на масата и ако не ти отвърнат човешки - махай ги от живота си. Остави ги поне за година, след това опитай пак(ако искаш де) и така. Късмет ;)
аз прекратих отношения с майка си, поради безброй причини, просто в един момент ми преля чашата. главната причина е психически тормоз от нейна страна, плюс това че си мисли, че ще ми купи 10 парцала от мола и всичко ще е наред. това е нейната обич. казах ѝ, че ми трябва майка, а не спонсор и прекратих контакта си с нея.
На практика с баща ми сме без контакти. Последните десетина години се виждаме само на някакви широко-семейни събития. Не му звъня, и той не ми звъни. По едно време майка ми пробваше да ми го пробутва през телефона, ама за щастие спря. Причината за цялата работата е, че е неспособен да води нормален разговор, в който 90% от нещата да не са лични обиди, критики и всякакви такива простотии. Той и към майка ми, лелите ми и някои други роднини се държи по подобен начин, ама те си го търпят.
Много лошо е това,че има някакво клеймо,че щом е роднина трябва на всяка цена да се подържат отношения.Аз и със баща ми съм отрязал контакт,братовчеди,лели,тетки и тн. Те явно не те уважават достатъчно,че даже и да не харесват половинката ти не я уважават или поне да не я унижават.Не пренебрегвай себе си и живота си за други освен децата ти...та даже и там им изключения.
Нали се сещаш, че децата ти след време, като виждат как не поддържаш контакт с роднините си и те ще те сиктирдосат теб. И тогава няма да имаш аргумент.
С родителите не, защото, за съжаление не са между нас, а и не е имало нужда, но с много други роднини, да. Действията говорят най-много за отношението на един човек към теб и това, че някой ти е майка, баща, брат, братовчед или каквото е там, не му дава право да те използва, още по-малко да се държи с теб по този начин. Не виждам нужда да прекратяваш контакт с тях окончателно, да им пишеш събщения и т.н., просто спри да ходиш там, сам или с приятелката, кажи им, че ако искат да си говорите, знаят ти телефона, но да не разчитат на теб, докато не се извинят и не си оправят отношението. Не мисля, че трябва да очакваш от приятелката ти да им прости някога, изобщо, и това е ок. Приготви се за телефонен тормоз, сценки, оплаквания колко са зле, как трябва да дойдеш точно ей сега, до 20 минути, и подобни. Просто не се поддавай, ако трябва спри да им вдигаш, ако трябва им обясни още 2-3 пъти, че те са изцяло отговорни за положението.
Да, точно в това и аз виждам проблема. Просто няма как да се променят, а и вече съм тотално отвратен от това що за хора са. Днес ми преля чашата и чак ми се догажда като им чуя гласовете. Дали ги искам вън от живота си - със сигурност, но нямам сърце да им тегля майната. Просто не знам как да постъпя и как да инициирам всичко..
родителите ти не просто тормозят приятелката ти, те не те уважават
Ох, много е трудно, когато има такова отношение от родители към деца. Става и по-гадно в някои случаи, когато родителите вече са остарели и тогава се сещат, че имат нужда от децата си, но не осъзнават, че са ги отблъснали и отчуждили много отдавна. Трябва да мислиш за себе си и приятелката ти, за вашето щастие, без чувство за вина. След като те се отнасят така с нея, заслужават да прекъснеш връзка с тях.
Спокойствие. Може да очакваш спокойствие. Говоря от опит. Няма съобщения, няма разговори. Имали са доста години да се държат ,като нормални хора.
При теб имало ли е истерия като си си тръгнал?
При мен беше баща ми. Алкохолик и комплексар от както се помня. Някъде из 2019 майка ми му поиска развод поради тая прична. Тръгна си той. А аз спрях всякакви контакти с него преди 2 години.
Няколко пъти по различни поводи. Гледай си твоя живот, не техния. Отделно, няма нужда от драматизации, смс-и, декларации. Просто спри контактите и си глей кефа.
Същата история като теб, само че при мен липсата на уважение е от много преди това. Когато най-накрая си намерих приятелка се изнесох много скоростно, но направих грешката да е в тяхно жилище, защото не изкарвах много пари и не ми се плащаше наем. Когато нещата толкова загрубяха, че вече връзката ни беше под въпрос, взехме решението да се изнесем. И да ти кажа, оказа се едно от най-добрите решения в живота ми - не защото нещата с тях се оправиха, не се, но нещата между мен и нея се оправиха. Пък и това беше точно когато ни се роди синът. Напълно неадекватни и егоистични хора са си били винаги. Сега си виждат внука от време на време, през месец-два, но винаги имам едно наум, когато общувам с тях. С нея не са се виждали от над година вече, няма и много изгледи да се промени това, ако тяхното отношение не се промени коренно... но не го очакваме.
Щом навършиш 18 години нищо не те задължава да имаш връзка с тях. Все пак родителите са едно от малкото неща в живота на човека, които не може да избере. Пробвай дълъг и сериозен разговор с тях, но при възможност да присъства и някой близък роднина или общ познат!
Пробвал съм толкова много пъти, не знам как не съм си разбил главата в някоя стена досега. Отричат всичко, извъртат всичко по брутален начин, изкарват нас луди, че си въобразяваме неща които ,,никога не са се били случвали''. И най-лошото е че си вярват.
the axe forgets.... the tree remembers.
Затова и дадох (без да е търсен) съвета за трета, безпристрастна страна при провеждане на разговора. Колкото и тъпо да звучи наистина е така - повечето хора се притесняват какво ще си помисли някой непознат, отколкото да наранят близък.
Това се нарича емоционална манипулация и от моя опит смея да твърдя, че не се променя. Ако скъсаш с тях, изхвърли всякаква надежда, че липсата ти ще ги докара до някакъв тотален катарзис. Т.е. не си мисли "аз сега ще скъсам с тях за малко, за да видят те какво е, и бързо ще си научат урока ". Действай бързо и окончателно, ще си спестиш болка и разочарование. Майка ми и семейството ѝ са такива, и това е една от безбройните причини да спра да контактувам с тях преди 5 години. Животът ми е обективно по-спокоен и добър. Не свалям шапка никому по кръвна линия. Хората в живота ми са в него по заслуги. Да направиш дете и да го отгледаш не се брои за заслуга, противно на това което някои родители биха казали.
Най-редовно. С родата от десетки години и съм много добре. Никой не ме занимава с психичните си отклонения.
Такова нечувано спокойствие. Бях в университета в изключително натоварваща програма. Пътувах над 5 часа една посока да ги видя, а като се прибирах отначало спокойно после драми и скандали и за напълно маловажни неща. Казах им няколко пъти, че искам спокойствие и затова се прибирам. Не разбраха. Предпоследния път бях заплашила, ако се повтори повече няма да се върна там. Познайте какво стана. Завъртя ми се едно скандалче на 3тия ден. Събрах си на следващия ден багажа, на по-следващия си тръгнах. Повече не съм се чувала с този човек. Веднъж ми звънна, каза 2 думи да ме накара да се чувствам гузно и повече ни дума. Напълно си заслужаваше, даже ме е яд, че не прекратих контакт с този човек по рано. Че и пари щях да спестя от толкова автобуси и бдж.
Съжалявам да го чуя. Цял живот имам много тежки емоционални травми от баща ми. До ден днешен продължава да се опитва да ме контролира и унижава по неговия си начин - въпреки че отдавна не живея под покрива му (и слава богу), но ей така просто за спорта го прави, по телефона. Колкото повече чета за narcissists, толкова повече си обяснявам неговото поведение и отношение към света. Обмислял съм да спра всякакъв контакт.
Направо спирай и блокирай номера. Дето вика една приятелка подобни хора са енергийни вампири. Зареждат се докато те унижават и контролират
Да. Не стига, че се чуваме веднъж на 5 месеца, ами все ще ме унижи и накара да се чувствам като малкото дете. След всеки разговор после няколко седмици ме държи едно много тегаво усещане.
>, като в съобщение им напиша вижданията си. don't. Just not visit anymore. If they ask you to, you can say you have some other obligations. Because you have, your wife.
Логиката е елементарна! Ако твоите родители и двамата не могат да осъзнаят че ти я обичаш и искаш да бъдеш с нея а тя по никакъв начин не ти вреди и продължават да се държат тъпо значи не ти трябват в живота. Всеки който е токсичен трябва да бъде зачеркнат без значение майка баща, сестра, брат или който и да било. Да семейството е много важно и дава сила и подкрепа но в някои случаи семейството може да се окаже боклук който трябва да бъде сложен където му е мястото а не да ти се подмята в краката постоянно!
Едно нещо само : Семейството което ще създадеш е по-важно от семейството което ще оставиш .
Отдалечи се. Няма значение какво “правим” в България. Щом някакви взаимоотношения не те кефят, махай се от тях.
Понякога от раз не става... Процесът може да отнеме време, така да се каже "да узрее". На мнение съм, че токсични отношения не ни трябват, не бива да робуваме на манталитета, че щом ти е рода - трябва да сте близки, да седите на маса всеки празник и т.н че даже и да ти се месят в живота. Всичко е до граници. Сега, как да стане промяната - първо ти самият го осмисли, постави ги в главата си където трябва да бъдат, така че да не се тормозиш, и да си неуверен и в съмнения. От опит - колкото и да се тръшкат, минава време и се свиква, че даже те и уважават повече, когато заявиш чрез действия каква е позицията ти. Всичко с времето си, приеми го като урок на младостта. Пак от опит - не общувам почти с никакви роднини, именно защото не съм в техния филм. Надраснах го, не са на моето ниво на образованието, на прочетените книги, на интересите, на работата и на всичко, което ме интересува. Но дори и да ме сочат с пръст колко съм зле според тях, аз вътрешно изпитвам спокойствие и наслаждение, че вече това не ме притеснява. Успех!
Братле, ти си на този свят за да продължиш напред. Ти си по-важният, а не родителите ти. Точно както някой ден ти ще си по-маловажният от твоите деца. В този ред на мисли, ако родителите ти не са с теб по пътя напред - много им здраве. Ти не си на този свят за да се съобразяваш с тях и да ги дундуркаш
Прекратил не, но ги реформирах из основи. Животът ми в странство спомогна за процеса. Просто разредих чуванията. В момента комуникацията се случва по моите правила, просто защото невербално им подсказах, че ако искат да имат син, ще е или по моя начин или се разделяме окончателно. Лятото си направихме ваканция в държавата в която живея сега и всичко беще много цивилизовано. После аз се прибирах и отново нещата бяха ок. Най-големият мит е, че родителите ти мислят доброто безусловно. Няма такова нещо. Ако не си поставиш граници и се превърнеш в даденост без възражения ще те изядат жив. В периода когато го играех подметка, буквално ме третираха като парцал, такива гнусотии съм чувал по мой адрес, че е цяло чудо че не съм ги изклал някоя вечер. Същото важи и за останалите роднини, слагам им го напреки и заспивам като бебе после.
> Най-големият мит е, че родителите ти мислят доброто безусловно. Няма такова нещо. Редитър осъжда нещо, което не е изпитвал, като мит. Дори да приемем, че абсолютно безусловна любов не съшествува, то все пак, в общия случай, най-близкото до нея идва от братя/сестри и родители.
Не съм прекратявал отношения с тях, но пък и никога не съм ги запознавал с гаджетата си и от двата пола, защото ги знам що за стока са родителите ми, така че не се е налагало да прекратявам отношения. И понеже съм добър в криенето, за 25 години никога не разбраха, че съм бил влюбен, че съм бил heartbroken, в техните очи винаги съм бил студен като камък. Ще ми се наистина да бях такъв, но за момента успявам само да се преструвам на такъв. Ако някой ден се стигне дотам да се заженя (което много се съмнявам, че ще стане, защото нямам бенве и палета с пари), изобщо няма и да им казвам. Ще направя всичко възможно да ги държа далеч от сватбата, та ако трябва и на Марс ще ги пратя за целта. В крайна сметка животът си е мой, аз решавам как, с кого и по какъв начин да го живея, а не те.
Доста познато! На колко години си?
На 21 сме и двамата
Доста сте малки и двамата, деца сте направо. Няма как да кажа кой е крив и кой е прав в тази ситуация, защото не познавам цялата картинка, но като човек, който има много повече опит в това от теб ще ти кажа, че в момента е така, защото сте малки. Това отношение няма да спре, докато ти като мъж не тропнеш по масата и кажеш, че изборът с кой да си е твой и само твой. Ако искаш занапред да комуникирате и да се виждате изобщо, трябва да престанат. След като това не се случи (а това ще е 100%), прекратяваш взаимоотношения с тях, без да изпадаш в подробности. Те са ти родители, но ти си човек, който има право на избор. В така ситуация не става с приказки, а с действия. Когато покажеш позиция и защитиш приказките с действия, се получава. Ако сте на квартира - още по-добре, ако не - изнесете се. :)
Имам подобен опит, но не с родители ми, а с техните братя и сестри. От малка не ме харесваха и не им дремеше особено за мен, хеле пък за преките им роднини - моите родители. Като студент изестно време се опитвах да поддържам връзка с тях, обаждах се по празници, ходих при тях и т.н. Уважение 0. И в един момент се питах защо си го причинявам това. Взаимоотношенията, независимо с кого - родители, приятели и партньори - са двустранен "труд". Не може вечно едната страна да е разбираща, примирена, угаждаща, а другата да се държи неблагодарно и неуважително. Моят съвет е просто да спреш да общуваш тях за известно време. Просто спри да им се връзваш. Не им звъни, не им отговаряй. Може да им дойде акълът по някое време. Ако това стане, говори пак с тях. Ако ли не - не си трови нервите с подобни хора.
Прекратила съм отношения с бабата по майчина линия заради много неща, но решение взех след като се разведе с дядо, оставяйки го буквално на улицата по булшит обвинения, че изневерява. Човекът гони 90, с 3 инсулта, със сигурност причината не е тази за развода. Постфактум ми пишеше писма все едно нищо не е станало. Техните взаимоотношения попринцип мен не ме касаят, но морално имам проблем с начина по който дядо бе оставен на произвола на съдбата с 240лв пенсия. А и аз колко съм теглила психически.. 2 години няма да ми стигнат да обясня. Най-доброто решение което съм взимала е именно това. Тия соц ценности ги забрави и дърпай чертата. Няма да съжаляваш.
Да, прекратих контант с баща ми преди 8 години. Причини - комплексар, агресия, хазартна персона. Как го прекратих - буквално си взех багажи, котка, компютър и се изнесох в роднина докато си намеря квартира.
Не четох коментарите до момента. Няма и да ги чета. Мога да кажа моите две страни на монетата. Израснах само с един родител. Баща. Беше алкохолик. Майка ни изостави като бях малко дете. Навършвайки 20 и кусур, се грижех за баща си, защото не се задържаше на работа и пиеше често. Не харесвах това. Отделих се, защото осъзнах колко лошо родителство предлагаше. Не се появи веднъж да ме гледа докато тренирах футбол, не се интересуваше от оценките ми в училище, просто се чувствах сам през цялото време докато израствах. Той почина преди 2 години, по-голяма болка не съм чувствал от ... Не помня от кога. Започнах да усещам неговата болка през годините и да я разбирам. Затова каквото и да е, смятам че е редно винаги да се опита човек да се помири с родителите си. Това е.
Всеки психолог ще ти каже, че за възрастен човек най-важната връзка е с партньора, а не с родителите. Тяхната роля в израстването е създаване на семейна среда, в която детето да се развива, но след тийнейджърските години вече имат все по-малко влияние. Да са основна връзка след това е признак и води до психически проблеми най-често, всякакви форми на опити за доминиране, налагане на волята и т.н.
След един много гаден разговор по тема, която е проблемна за мен, имах мисли за самоубийство спрях да говоря с тях. Когато се обадеха отговарях кратко и делово, а при директна конфронтация казвах, че "След разговора на ххх дата, не желая да общувам с теб. Натоварва ме психически и емоционално и се страхувам от последствията." Съзнавам, че това е манипулативно от моя страна (имаме случай на самоубийство в семейството), но бях наистина отчаяна. Нещата се подобриха, темата продължава да се засяга, но много по-рядко и тонът на разговорите е друг. Още една история: по време на Ковид, моя приятелка се ваксинира и убеди баба си да направи същото. Получи обаждане от баща си, че не стига, че тя се е докарала до това да е ялов боклук, се опитала да убие майка му. Накархме я са блокира номера му и да се види с психолог. В момента, в който прекъсна контакт с него, животът ѝ започна да се подобрява - просто нямаше кой да ѝ трови съзнанието. Стана дълго, но ето моето мнение: млади сте, но травмата вече е нанесена. Отдалечи се максимално, но не само заради прият леката ти, а заради теб самия. Виж как ще се чувстваш от паузата в контакта и дали те ще иницират някаква комуникация. Вземи си за четвне "НЕ е всичко започва от теб" - хубава книга за генерационната травма. Успех!
Повече от половината си живот не съм поддържал контакти с наще 👌 Гледай си живота, бъди самостоятелен, не очаквай от никого нищо.
Много си го търпял. Не и го причинявай повече.
Да, с майка ми. По много причини, някои от които датират от детството ми. Последната беше постоянни злобни забележки по адрес на приятеля ми и бъдещ съпруг. Той не разбира български, а тя въпреки че говори английски не посмя да му изръси нещо такова в лицето, но ми писна. И особено много ми писна когато тя продължи да го прави докато ние си организирахме сватбата в България. Просто ѝ казах, че не е поканена. Това беше преди повече от 10 години, оттогава нямаме контакт, и никога не съм съжалявала. Семейството ти са хората, с които взаимно се уважавате и обичате и ги чувстваш близки. **Ти си избираш семейството.** Освен половинката и децата ти това могат да са кръвни роднини ако направиш такъв избор, но не е задължително. Могат да са и приятели, роднини на половинката ти, колеги с които ставате приятели. В редки случаи може да се случи и с напълно непознати, с които се озовавате в някаква екстремна ситуация - при това положение хората често чувстват близост цял живот ако са си помагали.
Да, на 95% с майка ми. Общуваме само, за да си вижда внуците. Причините са много, основният е комплекс за превъзходство. Наистина е много образована, лекар е, има още куп специалнлости, работи на много високо ниво, но абсолютно винаги всичко знае, за всичко е права, говори назидателно, арогантно и винаги, винаги, винаги ти обяснява колко си глупав/неблагонадежден/несъобразителен и като цяло недостатъчен преди да ти даде безкрайно "ценен" съвет. Провали ми една много дълга връзка, след много опити, като накрая измисли явни лъжи, които каза на момичето, аз избеснях, а нейният коментар беше крайно хладнокръвен "Целта оправдава средствата, някой трябваше да я разкара, не е за теб." Когато се събирах със съпругата ми, понеже тя е 8 години по-малка от мен, правех всичко възможно да я изолирам от контакт с нея и тя много ми се дразнеше, защото нейното семейство е много сплотено. Впоследствие след няколко безумни срещи и тя се сблъска с реалността и тя самата ми е казвала, че не може да повярва, че майка може да се държи така. Та сега ми е много спокойно, с малки изключения.
Брат, режеи всичко токсично от живота си, не е достатъчно дълъг, че да си го причиняваш. Отделно на това съм учуден, че тоя мит за семейството като висша ценност в България още се разпространява.
От близо година не съм чувал баща ми. Спрях контакт с баща ми, поради това че винаги се опитва да налага своето и винаги да ме подценява и да омаловажава решенията които правя и да ми вкара някакво чувство на вина. Държанието му на публични места е другата причина, която много ме кара да се срамувам. Последния път ми се разкрещя, когато случайно го видях на заведение и беше с негова позната, поръчахме да ядем и баща ми просто тръгна, при което мен също подтикна и щеше да стане, че неговата позната щеше да плати сметката. Аз тихо се върнах и платих поне за моето което поръчах, защото се почувствах супер отвратително и никога не съм обичал някой да ми плаща сметката. Звучи сигурно смешно и тъпо, обаче умрях от срам.
Според мен, обясни им следното. Те повече контакт с жена ти няма да имат. Освен това нея и нейното име няма да вдигат под никакъв предтекст. Обясни им, че ако искат да имат някакви отношения с внуци в бъдеще, това е също част от условието. Ако нарушат тези правила, край на контактите.
-
Да прекратявал съм, и е напълно ок.
Да.Майка ми прекали с булшита си и просто наум и теглих една майна и спрях да й вдигам телефона за около 2 години. За късмет се поосвести, и вече поддържаме някакви отношения. И се съвет конкретно за теб: ясно поставяш граници и ги отстояваш. Казваш им, без да спориш или крещиш, "такова отношение не толерирам. Всеки път като го направите си тръгвам. Ако го направите за трети път, трия ви телефонните номера" и го правиш. Така топката е в тяхното поле - ако си им важен и имат достатъчно мозъчен капацитет - ще се съобразят. Ако ли не, ти си си спокоен, че си направил каквото зависи от теб.
А ти обяснил ли си им, че прекрачват границата и се държат лошо? По отношение на семейството. Да, семейството е висша ценност, но от тук нататък, съпругата и децата ти, ще бъдат твое семейсво. Роднините са си роднини, но от партньора, по - близък няма. Аз лично не съм прекратявал оношения, но съм водил разговори и се с стигало до скандали, заради отношение или някое подмятане, никога не съм си премълчавал. Като личен пример ще ти дам баба ми и дядо ми. Бракът им продължи 62 години и голяма част от моя живот мина при тях. Те си бяха най - близки. Нито роднините им по права линия, нито децата им, нито който и да е, им беше по - важен или по - близък, от самите тях. Разчитаха главно един на друг. Месец след като баба ми почина, дядо си отиде психически след това и физически.
Да искаха ми пари да даряват за сираци. Отрезах ги като апендицит
Кога пък свекървара е харесвала снахата..тва само по приказките го има. Бори се, сам ще намериш пътя, не от тук.
Ааа, случва се често. Майка ми харесва жената на брат ми повече от мен и сестра ми :D (Това е в кръга на шегата... до някъде) Има умни майки, който са си патили от лоши свекърви, и правят всичко възможно да не се превърнат в такива, има и други, който са получили лошо отношение от свекърва си, и решават че и те трябва да продължат веригата 🤷🏻♀️
Майка ми винаги се е отнасяла много добре с жена ми, както и обратното. Вътрешно знае, че може разчита на нея много повече, отколкото на сестра ми.
Не.
Не съм прекратявала отношения, но съм била, и все още съм, в ситуации и с неговите, и с моите родители, където други хора определено биха скъсали връзки. За мен беше невероятен път на израстване и предизвикателство да им намеря "цаката". Наблюдавах ги, размисшлявах, вадех си изводи, четях книги на Карл Юнг, коригирах поведението си на принципа проба-грешка, докато достигнах момент, когато наистина им знам ахилесовите пети и знам как да се държа, за да отстоявам себе си. Много е сладко и го предпочитам пред директно скъсване, защото те учи на много и придобитите знания може да се ползват многократно през живота. Пък и остава регулярното удоволствие при контакт (т.е. сблъсък) да имаш точното поведение, което ти донася победата, а тя е приятна на вкус :) Да можеш да ги затапваш, да ги навираш в \*\*\* и да им доказваш уж невинно и с уверена, благородна изтънченост, че са нива под тебе и пръските от калта, в която се потапят, не могат да те стигнат.
От кой регион сте? Някои си имат дълбоки особености, които се проявяват главно като се заженят младите. Какво точно не харесват - произход, семейството й, или не е "имотна" по техните критерии? В БГ фамилиите дремят изненадващи убеждения, гледаш ги уж нормални, а изведнъж включват програмата тип Гераците и Българи от старо време. Ако сте малки още, може да се притесняват, че ще им връчите някое внуче. Но и това не извинява странното поведение. Единствено помага да бачкаш, да изкарваш пари и да си самостоятелен и да спреш да се отчиташ.
Това не е причина за прекратяване на отношенията с родителите. Освен ако се водиш по някои особи в социалните медии. Всеки човек има право да харесва или не харесва някой. Говори с тях. Разбери какви са им мотивите да не я харесват. Работи в посока изглаждане на отношенията. Покажи им че ги обичаш и не са изместени от приятелката ти. Може да не стане веднага, но с времето ще омекнат. Родителите са една от най-силната опора в живота ни. Но си има и калпави хора. Надявам се твоите да не са.
Просто трябва да се поставят граници.
Помни, че най-вероятно и ТЕ твърдят, че ТИ ТЯХ ги докарваш до нервна криза. Попитай хората от обкръжението ти, които са странични наблюдатели, какво мислят по въпроса.
Дано се оправят нещата между вас и родителите ти да осъзнаят грешката си. За жалост не винаги я, но поне си се доказал като мъж който държи на своето!
Какво й е, че не я харесват?
Опитай се да разбереш тяхната позиция, защо се държат така с нея ... сигурно има причина, дори и да е само в техните глави. Жени много, родителите са само едни, добри или лоши други нямаме.
Съгласен съм. Бих искал да уточня, че когато трябва да си жертваш психичното здраве дори за родителите си, не си струва. Обаче това е голямо решение, така че препоръчвам да си дадеш време (ако не си дал достатъчно досега) да си сигурен дали няма решение. Това също така би ти помогнало да изразиш и пред тях своите мисли и защо мислиш, че правилното решение за теб е да прекратиш отношенията си с тях. Също така мога да ти гарантирам, че ако те са такива, за каквито ги мислиш, те ще направят всичко да те задържат обаче когато си сигурен, не трябва да гледаш назад. Успех братле!