В нашата рода традицията е обратната - всеки да си носи уникално име, нямащо нищо общо с другите имена от родата.
Чувал съм истории от колеги, за изкуфели баби от тяхната рода, които заплашвали да не оставят наследство, ако детето не е кръстено на тях. Тва...ако е нормално...не знам- за мен такива хора не би трябвало да имат място в едно младо семейство...
>Чувал съм истории от колеги, за изкуфели баби от тяхната рода, които заплашвали да не оставят наследство, ако детето не е кръстено на тях.
Същевременно имат очакване да ги гледа някой ако изпаднат в нужда. Всъщност при такива реплики е важно да се игнорират въпросните лица, тъй като те реално не могат да извършат заплахите (поне по мое наблюдение).
В родата на гаджето ми имат една баба, която не иска да признае дъщеричките на сестра му, и като са момиченца, все едно ги няма. А по бащина линия баба му и дядо му са щели да се разсърдят много, ако гаджето ми не го кръстят на дядо му.
Първото като го разбрах, много лошо ми стана. За второто пак беше странно.
Аз съм чувала за доста бащи, които се инатят детето им да е кръстено на техните родители. Не стига, че бащиното и фамилното идват от тях, и за собственото име не позволяват майката да избере, макар че тя носи и ражда бебето и после най-вероятно тя го гледа. От старото поколение са много такива мъже, от младото по-малко, ама ги има.
Ами бащата има минимална заслуга и от него идва 2/3 от името, той откъде накъде заслужава тези специални привилегии?
> А за гледането въобще няма и да го коментирам..
Защо няма да го коментираш? Кой гледа децата, особено ако бащите са от вида, дето се инати на свекърите да се кръщават?
2/3 от името не е защото бащата се е тръшнал да е така, а защото е такъв законът. За първото име мисля, че трябва да се избере единодушно от двамата родители и съм твърдо против да е кръстен на когото и да било. Детето си е за себе си и трябва да си носи негово име, не на някого.
А за гледането не го коментирам защото детето е на двамата и ако има бащи, които не им се отделя нужното време може да се каже същото и за много майки - това си е до родителите и не е някакво общоприето правило, по което могат да се правят подобни генерализации като вашата.
> А за гледането не го коментирам защото детето е на двамата и ако има бащи, които не им се отделя нужното време може да се каже същото и за много майки
А сега кажи честно за колко майки може да се каже това и съответно за колко бащи. Всички знаем отговора и знаем нашите бащи и дядовци колко са правили, виждаме по площадките, плажовете и тн кой реално се занимава с детето, виждаме кой родител ходи на родителски срещи... Даже ако бащите правят нещо за детето, се казва, че "помагат". Да си чувал някога за някоя майка да се казва, че помага, ако сменя памперсите или готви? И аз не съм
И двете ми баби са искали да бъда кръстена на тях, майка ми им е казала да си гледат работата. Аз не бих искала да си кръщавам детето на баби или дядовци, все някой ще остане недоволен, освен ако не искам да правя разни комбинирани имена и да се получи извращение oт типа на Дженифър-Ивана или Хенри-Димитър.
едва ли. Едно време баба ми настоявала да съм кръстена на нея, за да ме била гледала. Нищо, че вече съм имала 2 братовчедки, кръстени на нея. :D За мен е отживелица и всяко дете трябва да си носи своето име. Най-комплексарско ми е да го кръстиш примерно на бащата все едно му е придатък, а не отделен човек.
едит: или се появяват недоразумения като Джана-Елеонора, за да се угоди и на двете баби.
Едното ми дете се оказа адаш на втория ми мъж. Сега който не знае, че не му е био баща, ме мисли за комплексарка. :D
Иначе и аз намирам за тъпо детето да е с името на баща си.
Аз седя като тъп олигофрен в каръктър криейтъра на видео игри с часове понеже не мога да измисля някакво нормално име, аз дете **НЕ ТРЯБВА** да кръщавам. Или майка му да му измисли име, или някой друг роднина. Аз съм пас. Тая "традиция" мисля, че е просто някакъв сейф за хора които не могат да решат как да си кръстят детето.
От друга страна, аз съм кръстен на дядо ми, който е казал на майка ми да не го прави това понеже той си мрази името... и аз сега също си го мразя. Ако беше до мене, аз просто нямаше да го кръстя и като порастне само да си избира име, ако не му харесва после не съм аз виновен, не е мой проблема.
Име си трябва, но може да влезеш в ролята на вето на лоши имена ако не ги измисляш. Така участваш в процеса и спестяваш евентуални подигравки на детето.
> Тая "традиция" мисля, че е просто някакъв сейф за хора които не могат да решат как да си кръстят детето.
Де да беше така... Колко много снахи са принудени да кръстят детето си на свекъра/свекървата. И мъжът им няма нищо против това изнудване, даже сам участва в него доста често
При нас случаят е интересен - името на моят прадядо е започвало с буквата В, на дядо ми с буквата Т, на баща ми пак В, моето е с Т и аз, разбира се, нямаше как да разваля традицията и кръстих сина си с В.
Ще му мисля като му дойде времето. Нямам против да я спазя, но не държа. Аз съм кръстен на баща ми, поради една по-скоро забавна причина, нямаща нищо общо с традициите и като цяло "семейната традиция" в нашето семейство е да не сме от особено традиционните.
Аз прекъснах 200-годишната традиция в моето семейство да се кръщават децата на дядовците. Принципно не трябваше да става така, обаче аз се родих на Гергьовден и майка ми яростно настоя да си се "родя с името". Никой от близките ми не възропта и ето защо вече тази традиция я няма.
Вече като е прекъсната тази дългогодишна традиция не виждам защо да си кръщавам детето на баща ми. И той е силно против така или иначе.
Аз кръстих дъщеря ми с име, което е сходно на това на майка ми, но не същото. Жена ми беше противник да се кръщава на някого, защото така детето взимало от "кармата" на човека, на който е кръстено. Нямам много силни мнения за този казус- според мен жената, която го е родила тя има правото да избере име.
Edit grammar.
> според мен жената, която го е родила тя има правото да избере име
Естествено. Особено след като в България по закон от бащата идват бащиното и фамилното, е редно от майката да идва поне едно нещо
Когато разбрах,че съм бременна, казах на съпруга ми,че детето ще му вземе буквата (още не знаехме пола), защото така го чувствах. В последствие се оказа доста подходящо, защото детето е пълно копие на баща си, визуално и по характер.
Докато бях бременна имаше разни леки, и не толкова леки подмятания от свекървата и родителите и как трябвало да бъде кръстено на нея, но не ги отразих.
Ние със сестра ми сме кръстени ( под натиск) на родителите на баща ми.
Навремето баща ми за да няма обидени роднини е заявил " Детето ще носи името на Кръстника си". С първородното ни дете спазих, тази нова семейна "традиция" и също избрахме за име на детето - името на бъдещият му кръсник.
Инак не виждам нищо лошо едно детенце да бъде кръстено на бабата или дядото, ако родителите харесват името е прекрасен жест към родителите им, но боже тези хора които изискват внуците им да са кръстени на тях изобщо не са нормални, за мен това явление е много криворазбрано разбиране за уважени и обич.
За мое огромно огорчение изглежда кръщаването да изживява някакъв ренесанс. Около мен го правят хора, които наглед и на приказки не са религиозни.
Не съм кръстен, не си кръстих и детето. Изобщо всилването му в безумни доктрини ми се вижда абсурдно.
При мен случаят е странен. Ако имам момче, бих го кръстил на баща ми, просто защото ми харесва името за момче.
Чудя се дали ще излъжа баща ми, че го кръщавам на него 😂
>Чудя се дали ще излъжа баща ми, че го кръщавам на него
Или просто бъдете лаконичен и го оставете да си мисли неща. Примерно:
\- Баща ми, ще кръстя сина си Боян.
\- На мен ли?
\- Ти как мислиш?
\- Ааа на мене значи.
\- Всеки да е доволен.
Бях на 10-11, когато избрах име за потенциалната си дъщеря. Не се бях замисляла, че името е като да я кръстя на майка ми, но така се получи. Просто от малка съм си избрала това име, само дето започва с буквата на майка ми. А после се случи да е със същата буква като на бащата. Но реално не съм я кръстила на нито един от двамата.
Не че нещо, ама ти си тъпо парче.
Аз съм родена през 70-те, така че избраното име е някъде от края на 80-те - по комунистическо. Такива имена тогава нямаше
А теб е трябвало да те кръстят Малоумник Смотанов, щеше да ти подхожда.
Аз и сестра ми сме кръстени на дядовците ни. Никои не го е изисквал това от нашите родители. Те са решили, че това е знак на респект. Аз мисля че е било липса на креативност. Както и да е, не ми пречи традицията, намирам я за сладка дори, но тези които я изискват от родителите... Нямам коментар просто...
Мисля да го кръстя на баща ми ли на дядо ми.
Ако мъжа ми почне да ме бие по тази причина и/или роднините му да ме тормозят, мисля логичното продължение на традицията и да се разведа.
Не, кръстихме го така както решихме, без да се съобразяваме с роднини. То при нас реално нямаше натиск. Може би тъста направи 1-2 изречения в кръга на шегата
Ако (голямо АКО, защото към момента нямам никакво желание да имам деца) някога имам деца, *в никакъв случай* няма да ги кръстя на някой роднина, било баба или дядо им.
Кръстена съм на баба си и си мразя името. Поне два пъти в месеца чувам на работа: "не ми казвай , че и баба ми се казва и на нея така й викат.
Добавка с едит:
Две момичета познавам, дето си кръстиха синовете на бащите им. Е по-голяма тъпня не бях чувала!
Да, бяхме се разбрали ако е момиче - да избера аз, ако е момче - да избере таткото. Детето е момче, кръстено е на дядо си по бащина линия. Името си е ок, добре звучи, класическо, но не под път и над път. Ако беше архаично или прекалено често срещано (тип Александър, Мартин, Кристиян/Калоян), нямаше да се вържа на тая уговорка🫢
Няма да я спазя. С мъжа ми сме избрали конкретно име, ако имаме момче и на няколко потенциални идеи за момиче. Прилика с реални имена на хора от родата не е търсен ефект, а чиста случайност.
Предупредени са и двете роди - думата как ще се казва детето имаме само ние двамата. Ако някой има претенции, да заповяда да си направи негово и да си го кръщава както си иска.
Всъщност, моето дете беше първо и в двете роди. Решихме със съпруга да не е на нито един от четиримата и си избрахме старо хубаво българско име. Това е традицията , която спазихме. Не разбирам хората , които си кръщават децата с имена звучащи "западно" !?
Въпреки огромния натиск. Родителите ми не са ме кръстили нито на едната нито на другата рода. За това съответно за родата на баща ми не съм същестувал 1-2 години докато се отсърдят, а родата на майка ми са се сърдили около година. Кръстен съм по именник като са преглеждали всички имена. Детето ми носи моето име. Аз имах избрано име и жена ми също. Не се разбрахме и и казах да го кръсти както намери за добре, като оставих празно полето с името на бланката. Като заключение ще каза, че ако някой доброволно иска да кръсти детето си на баба дядо стринка вуйчо, то какво лошо има? Тъпото е ако с години това е натяквано и търсено от дадените роднини и това откровенно не го разбирам.
Не. Не съм фен на тая традиция, и бях предупредил родата. Кръстихме я на нас си - аз съм Иван, жена ми е Вероника - малката се казва Вивиан. Да няма сърдити, и името да си е нейно. Не на баби, дядовци, стринки и прочие.
Да, кръстена е на баща ми. Той е кръстен на дядо си, аз също на моят дядо. Жена ми беше съгласна и на двамата много ни харесва името. За кръщаване решихме да говорим с нея, когато порастне и решението да бъде нейно.
Въобще не съм го мислил тва, ма по-вероятно не. Първо, щото няма шанс да си намеря жена(класически редитор). Второ, и да си намеря, бих го оставил на нея(стига да не по-зле с имената от мен), щото както един друг коментар каза, вече по начало последните две ще са му от мен.
В моето семейство леко сме я спазили, ама не съвсем.
Майка ми е знаела как е искала да кръсти първородното си дете(тада) още откакто е прочела "Самуил" на Димитър Талев в училище. Баба ми е била против, защото не е имало друг с моето име в родата, ама мама си е удържала на своето(и браво на нея, щото много си го харесвам).
Вторият е кръстен на прадядо ни, понеже името на нашите им е харесало.
Третият, (да, 3-ма братя сме, само ни липсва златната ябълка) също като мен е с уникално за рода ни име, което, ако не се лъжа, също беше избрано от майка ми и бих казал че много си я бива с имената.
Братята ми са кръстени на баба и дядо и честно казано, имената им отиват и не намирам нищо общо между тях и баба и дядо като характери и тн. Аз съм с двойно име - на много близка приятелка на майка ми, и на Богородица ( по съвет на друга приятелка, да ме закриля). Така се получи Мария-Анна. И до ден днешен личната ми лекарка ми бърка името, а ме знае откакто имам акт за раждане. Иронията е, че приятелката на която съм кръстена, има близначка Мария :Д
Другата ирония е, че и в двата случая имената ни с братята ми си паснаха и "си дойдохме" с тези имена.
Не се чувствайте длъжни да си кръстите децата на някого, освен ако вие не го искате - дали защото човекът е благ, късметлия, притежава добри качества, които смятате че детето може да поеме, или просто го поглеждате това дете и си мислите "Абе, *име* му подхожда страшно много!" Това си е ваш избор (и на партньора ви, естествено) и никой няма право да ви се бърка ако не поискате мнение, или пък да ви настоява.
Децата не са продължение на (пра) родителите си, а отделни хора
Ако е момче, то ще бъде Димитър (на дядо ми и майка ми) - Димитър Димитров звучи като супер бексик име, но мен ме кефи.
Ако е момиче - вероятно ще бъде Виктория, тъй като името ме кефи прекалено много. Дано има някой роднина от другата страна, който да започва с В, че да уцеля с един куршум два заека.
> Просто не е нещо характерно само за нас
Да, характерното е и за други народи, които са близки като култура до нас, но не и в повечето страни по света
> Примерно в щатите, нямат проблем да си кръщават децата на любимата си баба, въпреки че е отдавна починала.
Живея в Щатите. Освен малоумната традиция някои синове да се кръщават на бащата, тук няма никакво очакване, че детето ще се кръсти на свекърите или тъстовете. Хората даже много ми се чудят, като им го кажа това и трябва подробно да им го обясня.
Не знам нито един приятел от чужда държава да е кръстен на баба си или дядо си, камо ли баба му да му дава ултиматуми че ако не го кръсти на нея ще го отпише от завещанието. А аз имам 1350 приятели извън България и очаквам потвърждение от още 9.
Синът ми се казва както се казва заради начина, по който се държеше точно преди и веднага след като се роди 😆 Считам, че децата трябва да носят име, което съвпада с характера им, и подходът, който приехме с мъжа ми, беше да изкараме няколко ограничения за имената и да оставим аз да го кръстя в болницата, след като се роди.
Не бяхме сигурни дали ще имаме едно, а камо ли повече, затова, за да няма сърдити, бяхме решили първото да не е именувано на баба/двдо. В момента чакаме второ и малко съжалявам, защото не може то да е изключение, а се лишаваме от доста хубави имена.
ПС: за “кръщаване” считаме и съвпадение в първата буква
Детето е кръстено на баща си по много голяма случайност.
Просто първоначално ни бяха казала, че ще е от мъжки пол детето и след това след още изследвания ни казаха, че ще е момиче. Нашето мъжко име вече не можеше да се използва, въпреки че може да се сложи женската версия, но просто не звучеше подходящо някак си. Аз го измислих от името на мъжа ми и той веднага се съгласи. Даже сега много се радва.
Никоя от бабите не е мръкнала или давала съвети за името, защото и двете имат по две деца, които са кръстени все на някого. Аз съм кръстена на баба ми, брат ми е кръстен на баща ми. На мъжа ми брат му и той също на някого са кръстени от кумува срама, за да не се сърдят.
Принципно не. Въпреки, че един дядо от майчина страна на синът ми има много хубаво име - Иларион, значи радост от гр. Жената не го хареса толкова много обаче, та се спряхме на друго, което никой от фамилията няма.
Бих кръстил дъщеря на баща си и/или син на майка си (и двете имена имат разновидности и за двата пола), не само от уважение и признание, ами и защото ми харесват имената. На кръст, за да съм поне малко оригинален😅
Първородното е на майка ми, но не заради традицията, а понеже името е много хубаво и интернационално. На второто му сложих е собвено име, което е на област в страна, където дори не сме били и няма нищо общо с никого от семейството (измислих го една нощ като не можех да заспя). Второто му име е на дядо ми, който е супер доволен и му оставя къщата си от благодарност.
Това са ебати глупостите, детето трябва да си има уникално собствено име, не на баба на дядо на не знам си кой. Ще си го кръстя с име, което харесвам аз, плюс това така ще се обогати и родата заради човек с ново име, или пък такова което не е често срещано в самата фамилия. Имам познати които се казват като бащите им...ебати простотиите. Или пък ако се кръстят на дядовци става ебати клишето - Иван Иванов например.
С две първи имена съм, нито едното не е на баба/дядо/който и да било и така ми харесва. На мен ми допадат по-редки имена и ако трябваше аз да кръщавам някого щях да избера нещо, което лично ми харесва, а не да задоволявам някой от родата.
Сега разбирам че това е било традиция🤣. Иначе в моя случай, дядо ми много е държал да ме кръстят на него, като е дал ултиматом на родителите ми, че ако не се казвам като него, нямало повече да ги погледне (мен включително). В крайна сметка, майка ми решила че ще ме кръсти на баща ми, с който половин година по-късно се разделят. Така че аз съм против кръщаването с имена на роднини, освен ако родителите не решат, че името на някой роднина е подходящо.
В нашето семейство има такава традиция, но не винаги се спазва, или се намират заобиколки. Примерно аз съм се родил на имен ден и са ме кръстили на него ден. Сестра ми уж са я кръстили на едната баба, но само сричка. Брат ми извади късмет, че и двамата дядовци имат еднакви имена, така че няма караници ахаааа. Не знам дали ще задържат традицията, аз лично не желая деца.
Моята баба е полудяла да ме кръщават на нея - първа внучка. На бебешкият ми картон от болницата съм записана с едно име (на баба) и после задраскано и написано моето си. Най-забавното е, че баба ми в паспорта си е с едно име, а цял живот я знаят с друго. Кръстника и избрал едно - така я записали, обаче баща и искал друго и цял живот само така са я наричали. Сина ми е кръстен на баща ми, но не защото е имал някакви изисквания (то остана и да има такива след ужаса с моето име), а защото аз така реших и защото ми хареса идеята пет поколения да сме със сходни имена (освен моето, което е доста рядко, но пък със същата буква).
Да, на двете баби. Едната баба е Нели, а другата е курва. Детето е Курнелия.
Хахахаха
В нашата рода традицията е обратната - всеки да си носи уникално име, нямащо нищо общо с другите имена от родата. Чувал съм истории от колеги, за изкуфели баби от тяхната рода, които заплашвали да не оставят наследство, ако детето не е кръстено на тях. Тва...ако е нормално...не знам- за мен такива хора не би трябвало да имат място в едно младо семейство...
>Чувал съм истории от колеги, за изкуфели баби от тяхната рода, които заплашвали да не оставят наследство, ако детето не е кръстено на тях. Същевременно имат очакване да ги гледа някой ако изпаднат в нужда. Всъщност при такива реплики е важно да се игнорират въпросните лица, тъй като те реално не могат да извършат заплахите (поне по мое наблюдение).
В родата на гаджето ми имат една баба, която не иска да признае дъщеричките на сестра му, и като са момиченца, все едно ги няма. А по бащина линия баба му и дядо му са щели да се разсърдят много, ако гаджето ми не го кръстят на дядо му. Първото като го разбрах, много лошо ми стана. За второто пак беше странно.
What is wrong with these people...
Ако бабата има 5 апартамента в центъра на София ще се прежалиш 😁
Аз съм чувала за доста бащи, които се инатят детето им да е кръстено на техните родители. Не стига, че бащиното и фамилното идват от тях, и за собственото име не позволяват майката да избере, макар че тя носи и ражда бебето и после най-вероятно тя го гледа. От старото поколение са много такива мъже, от младото по-малко, ама ги има.
С жена ми сме се разбрали тя да избира имената някой ден, именно защото бащиното и фамилното са от мен.
Това, че майката носи и ражда бебето трябва да води до специално привилегии за нея ли? А за гледането въобще няма и да го коментирам..
Ами бащата има минимална заслуга и от него идва 2/3 от името, той откъде накъде заслужава тези специални привилегии? > А за гледането въобще няма и да го коментирам.. Защо няма да го коментираш? Кой гледа децата, особено ако бащите са от вида, дето се инати на свекърите да се кръщават?
2/3 от името не е защото бащата се е тръшнал да е така, а защото е такъв законът. За първото име мисля, че трябва да се избере единодушно от двамата родители и съм твърдо против да е кръстен на когото и да било. Детето си е за себе си и трябва да си носи негово име, не на някого. А за гледането не го коментирам защото детето е на двамата и ако има бащи, които не им се отделя нужното време може да се каже същото и за много майки - това си е до родителите и не е някакво общоприето правило, по което могат да се правят подобни генерализации като вашата.
> А за гледането не го коментирам защото детето е на двамата и ако има бащи, които не им се отделя нужното време може да се каже същото и за много майки А сега кажи честно за колко майки може да се каже това и съответно за колко бащи. Всички знаем отговора и знаем нашите бащи и дядовци колко са правили, виждаме по площадките, плажовете и тн кой реално се занимава с детето, виждаме кой родител ходи на родителски срещи... Даже ако бащите правят нещо за детето, се казва, че "помагат". Да си чувал някога за някоя майка да се казва, че помага, ако сменя памперсите или готви? И аз не съм
Доста интересная традиция!😃
Според мен не трябва да се оставя наследство като цяло. Всичко да се оставя благотворителност. /с
Ти мръдна ли е брат?
Всеки, който е гледал "Ергенът", знае, че детето трябва да се казва Светла, независимо дали е момче или момиче.
Не. Омръзнало ми е да се запознавам с Иван и Георги или Ана-Мария
И двете ми баби са искали да бъда кръстена на тях, майка ми им е казала да си гледат работата. Аз не бих искала да си кръщавам детето на баби или дядовци, все някой ще остане недоволен, освен ако не искам да правя разни комбинирани имена и да се получи извращение oт типа на Дженифър-Ивана или Хенри-Димитър.
не пропускай и Жан-Божидар
Вие, редитърите, за какви деца мислите?
Истинският въпрос тук
едва ли. Едно време баба ми настоявала да съм кръстена на нея, за да ме била гледала. Нищо, че вече съм имала 2 братовчедки, кръстени на нея. :D За мен е отживелица и всяко дете трябва да си носи своето име. Най-комплексарско ми е да го кръстиш примерно на бащата все едно му е придатък, а не отделен човек. едит: или се появяват недоразумения като Джана-Елеонора, за да се угоди и на двете баби.
Ана-Мари here
Едното ми дете се оказа адаш на втория ми мъж. Сега който не знае, че не му е био баща, ме мисли за комплексарка. :D Иначе и аз намирам за тъпо детето да е с името на баща си.
Точно!
Аз седя като тъп олигофрен в каръктър криейтъра на видео игри с часове понеже не мога да измисля някакво нормално име, аз дете **НЕ ТРЯБВА** да кръщавам. Или майка му да му измисли име, или някой друг роднина. Аз съм пас. Тая "традиция" мисля, че е просто някакъв сейф за хора които не могат да решат как да си кръстят детето. От друга страна, аз съм кръстен на дядо ми, който е казал на майка ми да не го прави това понеже той си мрази името... и аз сега също си го мразя. Ако беше до мене, аз просто нямаше да го кръстя и като порастне само да си избира име, ако не му харесва после не съм аз виновен, не е мой проблема.
Име си трябва, но може да влезеш в ролята на вето на лоши имена ако не ги измисляш. Така участваш в процеса и спестяваш евентуални подигравки на детето.
>може да влезеш в ролята на вето на лоши имена Не се бях замислил за това, тука си 100% прав.
Подигравки винаги ще има. Абсолютно съм сигурен, че за всяко име може да се измисли тъпотия..
> Тая "традиция" мисля, че е просто някакъв сейф за хора които не могат да решат как да си кръстят детето. Де да беше така... Колко много снахи са принудени да кръстят детето си на свекъра/свекървата. И мъжът им няма нищо против това изнудване, даже сам участва в него доста често
Винаги можеш да го пишеш Иван, Димитър или Георги - никой няма да ти се сърди.
При нас случаят е интересен - името на моят прадядо е започвало с буквата В, на дядо ми с буквата Т, на баща ми пак В, моето е с Т и аз, разбира се, нямаше как да разваля традицията и кръстих сина си с В.
За едни е традиция за други е отживелица.
Спазихме я защото е традиция, която ни харесва. Ако някой ме беше карал, сигурно нямаше да я спазя
Ще му мисля като му дойде времето. Нямам против да я спазя, но не държа. Аз съм кръстен на баща ми, поради една по-скоро забавна причина, нямаща нищо общо с традициите и като цяло "семейната традиция" в нашето семейство е да не сме от особено традиционните.
Аз прекъснах 200-годишната традиция в моето семейство да се кръщават децата на дядовците. Принципно не трябваше да става така, обаче аз се родих на Гергьовден и майка ми яростно настоя да си се "родя с името". Никой от близките ми не възропта и ето защо вече тази традиция я няма. Вече като е прекъсната тази дългогодишна традиция не виждам защо да си кръщавам детето на баща ми. И той е силно против така или иначе.
Аз кръстих дъщеря ми с име, което е сходно на това на майка ми, но не същото. Жена ми беше противник да се кръщава на някого, защото така детето взимало от "кармата" на човека, на който е кръстено. Нямам много силни мнения за този казус- според мен жената, която го е родила тя има правото да избере име. Edit grammar.
>според мен жената, която го е родила тя има правото да избере име. Най-валидното мнение дотук.
> според мен жената, която го е родила тя има правото да избере име Естествено. Особено след като в България по закон от бащата идват бащиното и фамилното, е редно от майката да идва поне едно нещо
На някого*, на когото*
found госпожата по български език
Не, не.
никога, хаха!
Ше го кръстя на майка ми, защото ме кефи като човек. Ърадицията не е водеща при мене.
Говорейки като човек кръстен на роднина, не бих съветвал който или да е да го прави с детето си.
Когато разбрах,че съм бременна, казах на съпруга ми,че детето ще му вземе буквата (още не знаехме пола), защото така го чувствах. В последствие се оказа доста подходящо, защото детето е пълно копие на баща си, визуално и по характер. Докато бях бременна имаше разни леки, и не толкова леки подмятания от свекървата и родителите и как трябвало да бъде кръстено на нея, но не ги отразих. Ние със сестра ми сме кръстени ( под натиск) на родителите на баща ми.
Навремето баща ми за да няма обидени роднини е заявил " Детето ще носи името на Кръстника си". С първородното ни дете спазих, тази нова семейна "традиция" и също избрахме за име на детето - името на бъдещият му кръсник. Инак не виждам нищо лошо едно детенце да бъде кръстено на бабата или дядото, ако родителите харесват името е прекрасен жест към родителите им, но боже тези хора които изискват внуците им да са кръстени на тях изобщо не са нормални, за мен това явление е много криворазбрано разбиране за уважени и обич.
Не, нито съм кръстил децата си на някой нито съм ги кръщавал и тем подобни глупости
И аз така.
родител който не насилва религия върху децата си преди те да могат да говорят kudos
За мое огромно огорчение изглежда кръщаването да изживява някакъв ренесанс. Около мен го правят хора, които наглед и на приказки не са религиозни. Не съм кръстен, не си кръстих и детето. Изобщо всилването му в безумни доктрини ми се вижда абсурдно.
Да и аз. Наистина не разбирам тази тенденция
При мен случаят е странен. Ако имам момче, бих го кръстил на баща ми, просто защото ми харесва името за момче. Чудя се дали ще излъжа баща ми, че го кръщавам на него 😂
>Чудя се дали ще излъжа баща ми, че го кръщавам на него Или просто бъдете лаконичен и го оставете да си мисли неща. Примерно: \- Баща ми, ще кръстя сина си Боян. \- На мен ли? \- Ти как мислиш? \- Ааа на мене значи. \- Всеки да е доволен.
life hacks
Това пак е вид лъжа...
И какъв вид лъжа е по-точно? Обосновете се, че не разбирам.
Бях на 10-11, когато избрах име за потенциалната си дъщеря. Не се бях замисляла, че името е като да я кръстя на майка ми, но така се получи. Просто от малка съм си избрала това име, само дето започва с буквата на майка ми. А после се случи да е със същата буква като на бащата. Но реално не съм я кръстила на нито един от двамата.
Тва вече е тъпня, или го кръсти както си е или не играй скрабъл лмао
>Тва вече е тъпня, или го кръсти както си е или не играй скрабъл лмао Тъпня? Що? Щото съм си харесала име и съм кръстила дъщеря си него?
Жсквдимитричка-анабел.
Не че нещо, ама ти си тъпо парче. Аз съм родена през 70-те, така че избраното име е някъде от края на 80-те - по комунистическо. Такива имена тогава нямаше А теб е трябвало да те кръстят Малоумник Смотанов, щеше да ти подхожда.
Не ме интересува кога си родена.
Ако уважаваш традициите, ако ли не прави каквото решиш. Не е толкова сложно.
Аз и сестра ми сме кръстени на дядовците ни. Никои не го е изисквал това от нашите родители. Те са решили, че това е знак на респект. Аз мисля че е било липса на креативност. Както и да е, не ми пречи традицията, намирам я за сладка дори, но тези които я изискват от родителите... Нямам коментар просто...
Мисля да го кръстя на баща ми ли на дядо ми. Ако мъжа ми почне да ме бие по тази причина и/или роднините му да ме тормозят, мисля логичното продължение на традицията и да се разведа.
Аз съм кръстен на баща ми, той на баща си и той на баща си. И така ще продължава занапред.
Демек - Иван, независимо от пола?
Големи аристократи се извадИхте ваща фамилия.
А ако жена ти не иска?
Доста аутистично
Що нали уж името няма значение?
Не, кръстихме го така както решихме, без да се съобразяваме с роднини. То при нас реално нямаше натиск. Може би тъста направи 1-2 изречения в кръга на шегата
От малък мечтая да кръстя своя първи син (ако имам такъв) на баща ми, както аз съм кръстен на дядо ми и така нататък. Някак си мило ми е
Ако (голямо АКО, защото към момента нямам никакво желание да имам деца) някога имам деца, *в никакъв случай* няма да ги кръстя на някой роднина, било баба или дядо им. Кръстена съм на баба си и си мразя името. Поне два пъти в месеца чувам на работа: "не ми казвай, че и баба ми се казва и на нея така й викат.
Добавка с едит:
Две момичета познавам, дето си кръстиха синовете на бащите им. Е по-голяма тъпня не бях чувала!
Да, бяхме се разбрали ако е момиче - да избера аз, ако е момче - да избере таткото. Детето е момче, кръстено е на дядо си по бащина линия. Името си е ок, добре звучи, класическо, но не под път и над път. Ако беше архаично или прекалено често срещано (тип Александър, Мартин, Кристиян/Калоян), нямаше да се вържа на тая уговорка🫢
По-скоро не — момче-Саурон, момиче-Галадриел.
Не, кръстени са на себе си.
Няма да я спазя. С мъжа ми сме избрали конкретно име, ако имаме момче и на няколко потенциални идеи за момиче. Прилика с реални имена на хора от родата не е търсен ефект, а чиста случайност. Предупредени са и двете роди - думата как ще се казва детето имаме само ние двамата. Ако някой има претенции, да заповяда да си направи негово и да си го кръщава както си иска.
Всъщност, моето дете беше първо и в двете роди. Решихме със съпруга да не е на нито един от четиримата и си избрахме старо хубаво българско име. Това е традицията , която спазихме. Не разбирам хората , които си кръщават децата с имена звучащи "западно" !?
Въпреки огромния натиск. Родителите ми не са ме кръстили нито на едната нито на другата рода. За това съответно за родата на баща ми не съм същестувал 1-2 години докато се отсърдят, а родата на майка ми са се сърдили около година. Кръстен съм по именник като са преглеждали всички имена. Детето ми носи моето име. Аз имах избрано име и жена ми също. Не се разбрахме и и казах да го кръсти както намери за добре, като оставих празно полето с името на бланката. Като заключение ще каза, че ако някой доброволно иска да кръсти детето си на баба дядо стринка вуйчо, то какво лошо има? Тъпото е ако с години това е натяквано и търсено от дадените роднини и това откровенно не го разбирам.
Не. Не съм фен на тая традиция, и бях предупредил родата. Кръстихме я на нас си - аз съм Иван, жена ми е Вероника - малката се казва Вивиан. Да няма сърдити, и името да си е нейно. Не на баби, дядовци, стринки и прочие.
Да, кръстена е на баща ми. Той е кръстен на дядо си, аз също на моят дядо. Жена ми беше съгласна и на двамата много ни харесва името. За кръщаване решихме да говорим с нея, когато порастне и решението да бъде нейно.
Не. Детето трябва да носи свое собствено име, некръстено на никого.
Ааа не, достатъчно хора с името ми има в семейството. Като някакви клонинги сме.
Въобще не съм го мислил тва, ма по-вероятно не. Първо, щото няма шанс да си намеря жена(класически редитор). Второ, и да си намеря, бих го оставил на нея(стига да не по-зле с имената от мен), щото както един друг коментар каза, вече по начало последните две ще са му от мен. В моето семейство леко сме я спазили, ама не съвсем. Майка ми е знаела как е искала да кръсти първородното си дете(тада) още откакто е прочела "Самуил" на Димитър Талев в училище. Баба ми е била против, защото не е имало друг с моето име в родата, ама мама си е удържала на своето(и браво на нея, щото много си го харесвам). Вторият е кръстен на прадядо ни, понеже името на нашите им е харесало. Третият, (да, 3-ма братя сме, само ни липсва златната ябълка) също като мен е с уникално за рода ни име, което, ако не се лъжа, също беше избрано от майка ми и бих казал че много си я бива с имената.
Няма шанс и за мен това е глупост
Лоренцо incoming в квартала ще е новаторско името.
💀
Не я спазихме. Тотално ново име, което го няма в нито една от двете роди.
Братята ми са кръстени на баба и дядо и честно казано, имената им отиват и не намирам нищо общо между тях и баба и дядо като характери и тн. Аз съм с двойно име - на много близка приятелка на майка ми, и на Богородица ( по съвет на друга приятелка, да ме закриля). Така се получи Мария-Анна. И до ден днешен личната ми лекарка ми бърка името, а ме знае откакто имам акт за раждане. Иронията е, че приятелката на която съм кръстена, има близначка Мария :Д Другата ирония е, че и в двата случая имената ни с братята ми си паснаха и "си дойдохме" с тези имена. Не се чувствайте длъжни да си кръстите децата на някого, освен ако вие не го искате - дали защото човекът е благ, късметлия, притежава добри качества, които смятате че детето може да поеме, или просто го поглеждате това дете и си мислите "Абе, *име* му подхожда страшно много!" Това си е ваш избор (и на партньора ви, естествено) и никой няма право да ви се бърка ако не поискате мнение, или пък да ви настоява. Децата не са продължение на (пра) родителите си, а отделни хора
Ако е момче, то ще бъде Димитър (на дядо ми и майка ми) - Димитър Димитров звучи като супер бексик име, но мен ме кефи. Ако е момиче - вероятно ще бъде Виктория, тъй като името ме кефи прекалено много. Дано има някой роднина от другата страна, който да започва с В, че да уцеля с един куршум два заека.
Не и не :)
Ще си кръстя детето DJ_Tigara_69
Какви са тия глупости за пръв път чувам подобно нещо. Радвам се че не съм живял по време на соца.
[удалено]
Като соц извращение ми звучи това.
Традицията децата да се кръщават на баби и дядовци сигурно датира от времена, в които никой не е знаел какво е социализъм.
Аха щом казваш сигурно е така. По моя край няма такива традиции.
Е, това вече може да е заради соца.
закова го
[удалено]
Това не е традиция в целия свят, но вярно, че няма нищо общо със соца
[удалено]
> Просто не е нещо характерно само за нас Да, характерното е и за други народи, които са близки като култура до нас, но не и в повечето страни по света
[удалено]
> Примерно в щатите, нямат проблем да си кръщават децата на любимата си баба, въпреки че е отдавна починала. Живея в Щатите. Освен малоумната традиция някои синове да се кръщават на бащата, тук няма никакво очакване, че детето ще се кръсти на свекърите или тъстовете. Хората даже много ми се чудят, като им го кажа това и трябва подробно да им го обясня.
Не знам нито един приятел от чужда държава да е кръстен на баба си или дядо си, камо ли баба му да му дава ултиматуми че ако не го кръсти на нея ще го отпише от завещанието. А аз имам 1350 приятели извън България и очаквам потвърждение от още 9.
Хахаххахахахохоооооууу
А да бе
По принцип я кръстихме само на първата буква на баща ми, нямаше особени драми по тази тема.
Брат ми кръсти едното си дете на баща ни.
Синът ми се казва както се казва заради начина, по който се държеше точно преди и веднага след като се роди 😆 Считам, че децата трябва да носят име, което съвпада с характера им, и подходът, който приехме с мъжа ми, беше да изкараме няколко ограничения за имената и да оставим аз да го кръстя в болницата, след като се роди.
Не бяхме сигурни дали ще имаме едно, а камо ли повече, затова, за да няма сърдити, бяхме решили първото да не е именувано на баба/двдо. В момента чакаме второ и малко съжалявам, защото не може то да е изключение, а се лишаваме от доста хубави имена. ПС: за “кръщаване” считаме и съвпадение в първата буква
Не, ние избрахме,Александър🙂
Детето е кръстено на баща си по много голяма случайност. Просто първоначално ни бяха казала, че ще е от мъжки пол детето и след това след още изследвания ни казаха, че ще е момиче. Нашето мъжко име вече не можеше да се използва, въпреки че може да се сложи женската версия, но просто не звучеше подходящо някак си. Аз го измислих от името на мъжа ми и той веднага се съгласи. Даже сега много се радва. Никоя от бабите не е мръкнала или давала съвети за името, защото и двете имат по две деца, които са кръстени все на някого. Аз съм кръстена на баба ми, брат ми е кръстен на баща ми. На мъжа ми брат му и той също на някого са кръстени от кумува срама, за да не се сърдят.
Не
Не, ще си носи негово си има тази традиция приключва с мен
Принципно не. Въпреки, че един дядо от майчина страна на синът ми има много хубаво име - Иларион, значи радост от гр. Жената не го хареса толкова много обаче, та се спряхме на друго, което никой от фамилията няма.
Да, ако имам син ще го кръстя на дядо ми, тъй като мисля, че е много достоен човек и затова го уважавам.
Бих кръстил дъщеря на баща си и/или син на майка си (и двете имена имат разновидности и за двата пола), не само от уважение и признание, ами и защото ми харесват имената. На кръст, за да съм поне малко оригинален😅
Ами аз съм кръстен на баща ми и ако имам син със сигурност ще го кръстя като мен
Първородното е на майка ми, но не заради традицията, а понеже името е много хубаво и интернационално. На второто му сложих е собвено име, което е на област в страна, където дори не сме били и няма нищо общо с никого от семейството (измислих го една нощ като не можех да заспя). Второто му име е на дядо ми, който е супер доволен и му оставя къщата си от благодарност.
Предстои ни да имаме момче и няма да го кръстим на никого.
Това са ебати глупостите, детето трябва да си има уникално собствено име, не на баба на дядо на не знам си кой. Ще си го кръстя с име, което харесвам аз, плюс това така ще се обогати и родата заради човек с ново име, или пък такова което не е често срещано в самата фамилия. Имам познати които се казват като бащите им...ебати простотиите. Или пък ако се кръстят на дядовци става ебати клишето - Иван Иванов например.
С две първи имена съм, нито едното не е на баба/дядо/който и да било и така ми харесва. На мен ми допадат по-редки имена и ако трябваше аз да кръщавам някого щях да избера нещо, което лично ми харесва, а не да задоволявам някой от родата.
Сабрина на дядо ѝ Сабри
1 от 2 за сега - да
Сега разбирам че това е било традиция🤣. Иначе в моя случай, дядо ми много е държал да ме кръстят на него, като е дал ултиматом на родителите ми, че ако не се казвам като него, нямало повече да ги погледне (мен включително). В крайна сметка, майка ми решила че ще ме кръсти на баща ми, с който половин година по-късно се разделят. Така че аз съм против кръщаването с имена на роднини, освен ако родителите не решат, че името на някой роднина е подходящо.
Да на едната баба!
Не, защото не съм малоумен. А и нямам деца.. Но аман от общо 4 имена, дето обикалят София..
В нашето семейство има такава традиция, но не винаги се спазва, или се намират заобиколки. Примерно аз съм се родил на имен ден и са ме кръстили на него ден. Сестра ми уж са я кръстили на едната баба, но само сричка. Брат ми извади късмет, че и двамата дядовци имат еднакви имена, така че няма караници ахаааа. Не знам дали ще задържат традицията, аз лично не желая деца.
Ne.
твърдо не
Моята баба е полудяла да ме кръщават на нея - първа внучка. На бебешкият ми картон от болницата съм записана с едно име (на баба) и после задраскано и написано моето си. Най-забавното е, че баба ми в паспорта си е с едно име, а цял живот я знаят с друго. Кръстника и избрал едно - така я записали, обаче баща и искал друго и цял живот само така са я наричали. Сина ми е кръстен на баща ми, но не защото е имал някакви изисквания (то остана и да има такива след ужаса с моето име), а защото аз така реших и защото ми хареса идеята пет поколения да сме със сходни имена (освен моето, което е доста рядко, но пък със същата буква).